Аксаково

Акса̀ково е град в североизточна България, административен център на община Аксаково, област Варна. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 7842 души по настоящ адрес и 8117 души по постоянен адрес.

Аксаково
Аксаково 43.260772, 27.815924 Аксаково Аксаково
Общи данни
Население	7842 души[1] (15 март 2024 г.) 414 души/km²
Землище	18,958 km²
Надм. височина	99 m
Пощ. код	9154
Тел. код	052
МПС код	В
ЕКАТТЕ	00182
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ; 1999)
Аксаково в Общомедия

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът се намира на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина в южното подножие на Франгенското плато, наклонена към Варненското езеро, на 10 километра северозападно от центъра на Варна.

Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Старото име на селището е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като „Персийци“.^[2]

Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г., а първата училищна сграда е построена през 1892 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3] През 1924 г. край селото преминава главният водопровод на Варна.^[4] На 14 август 1934 година селото е преименувано на Акасаково, по името на руския общественик Иван Аксаков, играл активна роля в започването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

През 1973 година е построена нова сграда на училището, което от 1981 г. е средно общообразователно.

Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение № 451 на правителството на Симеон Сакскобургготски то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.

През 2013 г. е обявен за „Най-добър млад град на България“' в класацията на „Дарик радио“ и вестник „24 часа“.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[5][6]

Година на преброяване Численост 1934 1217 1946 1153 1956 1119 1965 1940 1975 5055 1985 6131 1992 7039 2001 7269 2011 7801 2021 7150

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

	Численост	Дял (в %)
Общо	7801	100,00
Българи	6754	86,57
Турци	89	1,14
Цигани	37	0,47
Други	48	0,61
Не се самоопределят	41	0,52
Неотговорили	832	10,66

В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.^[8]

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Аксаково има стратегическо географско разположение: на 1,5 км. от Летище Варна (което е на територията на община Аксаково), на 12 км. от пристанище Варна и на 12 км. от „Варна-Запад“. През територията на община Аксаково преминава магистрала „Хемус“.

На територията на Аксаково има:

• две детски градини: „Детство мое“ и „Дружба“
• едно средно училище: СУ „Свети Климент Охридски“^[9]
• Медицински център „Анакиевски“ (МЦ „Анакиевски“)
• Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР): ЦПЛР – Аксаково
• читалище „Просвета“

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Футболният отбор на града се казва ФК Аксаково. През 2018 г. е реализирано сътрудничество с хърватския футболен гранд „Динамо Загреб“ в сферата на детско-юношеския футбол.

Известни личности

Родени в Аксаково

• Георги Петлешев (1913 – 1942), деец на българското работническо младежко движение
• Желязко Ив. Желев, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето^[10]
• Тодор Михалев (27.04.1997 г.), български състезател по модерен петобой

Източници

1. www.grao.bg
2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
4. Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2.
5. „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 14 декември 2016.
6. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
8. methodist.bg // Архивиран от оригинала на 2019-04-07. Посетен на 2019-04-07.
9. „Свети Климент Охридски“
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.

Външни препратки

• Сайт на община Аксаково