германски офицер From Wikipedia, the free encyclopedia
Адолф Галанд (на немски: Adolf Galland) е германски пилот и офицер, който служи в Луфтвафе по време на гражданската война в Испания и Втората световна война.
| Адолф Галанд | |
| германски офицер | |
 | |
| Звание | генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1933 – 1945 г. |
| Служи на |  Германия |
| Род войски | Луфтвафе |
| Битки/войни | Битка за Полша, Битка за Франция, Битка за Британия |
| Награди | Железен кръст, Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти |
| Дата и място на раждане |
Вестерхолт, Германия |
| Дата и място на смърт | 9 февруари 1996 г.
Бон, Германия |
| Погребан | Федерална република Германия |
| Друга дейност | самолетен търговец |
| Адолф Галанд в Общомедия | |
Адолф Галанд е роден на 19 март 1912 г. във Вестерхолт, Вестфалия, в семейството с хугенотски произход. В периода 1932 – 1933 г. успява да си осигури място в училище на цивилната авиация и един от пилотите, които посещават тайните военни курсове в Германия и Италия. За кратко работи и лети за компания Deutsche Lufthansa. През декември 1933 г. се записва като доброволец в армията. Преминава кратко военно обучение с 10-и пехотен полк разположен в Дрезден. Уволнен е през октомври 1934 г. През март 1935 г. след кратък опреснителен курс, вече с чин лейтенант, Галанд получава заповед да се присъедини към 2-ра изтребителна ескадра Рихтхофен (Jagdgeschwader 2 Richthofen), първата формация изтребители на новосформираното Луфтвафе. Във формированието са на въоръжение биплани Heinkel He 51 и Arado Ar 68. През октомври 1935 г. Галанд катастрофира с акробатичен самолет Fw 44. Получава сериозна фрактура на черепа, лицеви и наранявания на едното око. Завръща се към пилотирането благодарение на офицер, който „губи“ медицинския му картон.[1]
През април 1937 г. оберлейтенант Галанд се присъединиява към легион Кондор като доброволец. Там служи в 3-та група от 88-а изтребителна ескадра и лети на Heinkel He 51. По време на войната има близо 300 излитания, основно срещу наземни цели[2]. Въпреки че удължава престоя си в Испания се завръща в Германия преди 3-та група да получи новите Месершмит 109. През май 1938 г. неговия ескадрон е заменен с този на новопристигналия Вернер Мьолдерс.[1] За участието си е награден с Испански кръст, златен с диаманти[2].
Следващото назначение на Галанд е щабно. Там той помага за сформирането на новите Schlachtgruppen. Въпреки нежеланието му опитът в борбата с наземни цели го прави част от подобни формации. През септември 1939 г. по време на кампания в Полша Галанд е щафелкапитан от 4-та Schlacht ескадрила от LG2 екипирана с биплани Henschel Hs 123. Извършва над 50 мисии.[1] Това му спечелва Железен кръст 2-ра степен и повишение в чин хауптман[2].
През февруари 1940 г., по време на Странната война на Западния фронт, Галанд успява да си издейства прехвърляне в изтребителна формация[2]. Това е 27-а изтребителна ескадрила въоръжена с Bf 109. Заедно с Мьолдерс от 53-та изтребителна ескадрила натрупва часове във въздуха и двамата упражнява различни тактики. С началото на бойните действия през май 1940 г. Галанд постига първите си въздушни победи. Сваля три Хоукър Хърикейн в първите две мисии. До края на битката за Франция постига седем въздушни победи и получава Железен кръст 1-ва степен[2]. На 6 юни 1940 г. Галанд е назначен за командир на 3-та група от 26-а изтребителна ескадрила разположена в Па дьо Кале.[1]
По време на битката за Британия Галанд става един от водещите пилоти на изтребители. На 18 юли е издигнат в чин майор, а на 29 юли е награден с Рицарски кръст след като постига седемнадесетата си въздушна победа. На 22 август е назначен за Geschwaderkommodore от 26-а изтребителна ескадрила, а на 24 септември получава дъбови листа към Рицарския кръст, след като отбелязва 40 въздушна победа и се изравнява с Вернер Мьолдерс. Германската пропаганда представя нещата като приятелско съревнование между двамата.[1][2]
През юни 1941 г. голяма част от формированията на Луфтвафе са прехвърлени на изток като в подготовката на операция Барбароса. 2-ри и 26-и изтребителен полк са оставени, за да продължат битката с кралските военновъздушни сили над Ламанша и Северна Франция. Скоро след това получават и новите Месершмит 109F. Броят на въздушните победи и репутацията на Галанд продължават да растат в следващите месеци. На 21 юни 1941 г. той става първият награден с мечове към Рицарски кръст, след като достига 70 въздушни победи.[1]
След смъртта на Вернер Мьолдерс, обестлейтенант Галанд заема неговата позиция на инспектор на изтребителното крило (Inspekteur der Jagdflieger). На 29 години отговаря само пред Херман Гьоринг, главнокомандващ на Луфтвафе. На 5 декември 1941 г. напуска своя ескадрон и същевременно е издигнат в чин оберст. На 28 януари 1942 г. е награден с диаманти към Рицарския кръст, след като постига 94 въздушни победи на Западния фронт.[1]
В мемоарите си Галанд пише, че когато Гьоринг го вижда с новата награда, я разглежда, обявява диамантите за нискокачествени и по-късно лично осигурява по-качествени. В същото време Хитлер чува за инцидента и казва на Галанд, че първите камъни са временни докато бъдат изготвени подходящи за наградата. Фюрерът осигурява нов комплект без да разбере, че Гьоринг вече е заменил диамантите. По този начин Галанд се сдобива с два комплекта от наградата.[1]
В периода 12 – 15 февруари 1942 г. по време на успешната операция Channel Dash пилотите на изтребители под командването на Галанд свалят 43 британски самолета с цената на 17 загубени. Операцията е прикритие за прехвърлянето на линейните крайцери Шарнхорст, Гнайзенау и Принц Ойген от Брест към Норвегия. След тази победа Хитлер издига Галанд в чин генерал-майор. На 30 години той става най-младият генерал в германските въоръжени сили.[1]
В началото на 1943 г. по време на съвещание Гьоринг обвинява пилотите на изтребители, че са страхливци, които придобиват наградите си с измама. Галанд откъсва своя Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти, хвърля го пред Гьоринг и отказва да носи награди през следващите шест месеца. През октомври 1943 г. поема инспекцията на нощното изтребително крило на Луфтвафе, след като ОКЛ освобождава способния генерал Камхубер.[1]
През 1944 г. бомбардировките над Германия и съюзническите офанзиви на Западния и Източния фронт правят необходимостта за осъществяване на въздушно прикритие от страна на изтребителите все по належащи. Нарастват загубите на опитни пилоти, а очакваната продължителност на живота на техните слабо обучени заместници е малка. На 1 ноември 1944 г. Галанд е издигнат в чин генерал-лейтенант. Говори открито срещу използваната тактика. Галанд планира операция срещу американските бомбардировачи. Тя трябва да включи всеки изтребител, който Луфтвафе може да отдели, с надеждата за сваляне на около 500 самолета и големи загуби на екипажи, което би принудило съюзниците да преосмислят тактиката си. ОКЛ не позволява и използва сформираните ескадрони на 1 януари 1945 г., късно и с минимални ползи. Атаката е съгласувана с Арденската офанзива и е насочена срещу летища близки до фронтовата линия. Галанд е освободен от поста генерал от изтребителното крило (General der Jagdflieger) и под заплаха от арестуване от Гестапо прави опит за самоубийство. Личната намеса на Хитлер му позволява да се завърне към бойните полети.[1]
В края на февруари 1945 г. Галанд поема командването на новия 44-ти Jagdverband, в който се използват новите реактивни изтребители Месершмит 262. Голяма част от пилотите на тази формация са опитни и награждавани асове. 44-ти Jagdverband достига размер на ескадрила едва в началото на април. На 26 април Галанд отбелязва последните си две въздушни победи, съответно 103 и 104, и трета и четвърта с реактивен изтребител. Ранен той успява да се приземи на летище Мюнхен-Райм, което в същия момент е под атака. На 5 май 1945 г. генерал-лейтенант Галанд е пленен от американски войници в болница Тегернзе.[1]
След като е освободен Галанд прекарва няколко години в Аржентина. Работи със самолетния проектант Курт Танк и помага за въвеждането на реактивните изтребители в аржентинските военновъздушни сили. През 1955 г. се завръща в Германия и изгражда успешна кариера като самолетен търговец. Поддържа контакти с много пилоти от войната, германски и съюзнически. Радва се на добри приятелски отношения с британския ас Робърт Станфорд Тък. Адолф Галанд умира в Бон на 9 февруари 1996 г., на 83 години.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
