Средноазиатски владения на Русия в началото на 20 век
Уралска област
Тургайска област
Акмолинска област
Семепалатинска област
Седмореченска област
Сърдаринска област
Самаркандска област
Ферганска област
Хивинско ханство
Бухарски емират
Закаспийска област
Руска империя
В края на съществуването на Руската империя съвременната територия на Таджикистан влизала в състава на Бухарския емират, Самаркандска и Ферганска области на Туркестанското генерал-губернаторство на Руската империя.
Съветски период
През 1918 г. в състава на РСФСР е образувана Туркестанската Съветска Федеративна Република с център в Ташкент, като в нея влиза северната и източната част на днешен Таджикистан. През 1920 г. Туркестанската СФР е преобразувана в Туркестанска АССР. На 2 септември 1920 г. Бухарският емират е ликвидиран, на неговата територия е провъзгласена Бухарската Народна Съветска Република и в нейния състав влиза централните, южни и югоизточни части на Таджикистан.
На 14 октомври 1924 г. е образувана Таджикската АССРв състава на Узбекската ССР. В нея влизали 6 области (вилаети)[1]: Ура-Тюбински, Пенджикентски, Дюшамбински, Гармски, Курган-Тюбински и Кулабски, а от 2 януари 1925 г. Автономната Горнобадахшанска област[2].
На 2 януари 1925 г. е образувана Автономната Борнобадахшанска област с център в Хорог в състава на Таджикската АССР[3].
На 10 май 1929 г. Ходженски окръг е прехвърлен от Узбекската ССР в състава на Таджикската АССР.
На 16 октомври 1929 г. Таджикската АССР е преобразувана в Таджикска ССР, град Душамбе е преименуван на Сталинабад, а преди това, в средата на годината областите (вилаетите) са преобразувани в окръзи.
На 5 декември 1929 г. Таджикската ССР влиза в състава на СССР.
На 27 октомври 1939 окръзите са закрити (с изключение на Автономната Борнобадахшанска област) и на тяхно място са създадени 4 области: Ленинабадска (бивши окръзи Ура-Тюбински, Пенджикентски и Ходженски), Сталинабадска (бивши окръзи Душамбински и Курган-Тюбински), Кулябска и Гармска.
На 14 декември 1941 г. Автономната Горнобадахшанска област е преименувана в Горнобадахшанска автономна област.
На 7 януари 1944 г. от части на Сталинабадска и Кулябска област е образувана Курган-Тюбинска област.
На 19 януари 1945 г. от части на Ленинабадска област е създадена Ура-Тюбинска област.
На 27 януари 1947 г. Курган-Тюбинска и Ура-Тюбинска област са закрити и техните райони са включени в съставите на Сталинабадска, Кулябска и Лененабадска области.
На 10 април 1951 г. Сталинабадска област е закрита и нейните административни райони преминават под пряко републиканско подчинение.
На 24 август 1955 г. са закрити Кулябска и Гармска области и техните административни райони преминават под пряко републиканско подчинение.
На 10 ноември 1961 г. на град Сталинабад е върнато старото име Душанбе.
На 28 март 1962 г. Ленинабадска област е закрита и нейните административни райони преминават под пряко републиканско подчинение.
На 23 декември 1970 г. Ленинабадска област е възстановена в старите си граници.
На 29 декември 1973 г. Кулябска област е възстановена в старите си граници.
На 4 април 1977 Курган-Тюбинска област е възстановена в старите си граници.
На 8 септември 1988 г. Кулябска и Курган-Тюбинска област са обединени в Хатлонска област.
На 24 януари 1990 г. Хатлонска област е закрита и отново са възстановени Кулябска и Курган-Тюбинска области.
На 26 февруари 1991 г. на град Ленинабад е върнато старото име Ходжент.
На 9 септември 1991 г. е провъзгласена независимостта на Таджикистан от СССР.
Постсъветски период
На 2 декември 1992 г. Кулябска и Курган-Тюбинска област за 2-ри път са обединени в Хатлонска област.
На 11 ноември 2000 г. Ленинабадска област е преименувана на Согдийско област.
