From Wikipedia, the free encyclopedia
Адам Франц Карл Евсебий фон Шварценберг (на немски: Adam Franz Karl Eusebius zu Schwarzenberg, на чешки: Adam František Karel Euseb kníže ze Schwarzenbergu; * 25 септември 1680, Линц; † 11 юни 1732 при Брандайз на Елба) е немско-бохемски благородник, 3. княз на Шварценберг (1703 – 1732), ландграф в Клетгау (1703 – 1732), покнязен граф на Зулц, и австрийски „Оберстхофмаршал“.
Адам Франц Карл | |
3. княз на Шварценберг | |
Роден |
25 септември 1680 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Виена, Австрия |
Управление | |
Период | 1703 – 1732 |
Други титли | ландграф в Клетгау; граф на Зулц |
Герб | |
Семейство | |
Род | Шварценберги |
Баща | Фердинанд (Шварценберг) |
Съпруга | Елеонора фон Лобковиц |
Деца | Мария Анна фон Шварценберг Йозеф I (Шварценберг) |
Адам Франц Карл в Общомедия |
Той е син на княз Фердинанд Вилхелм Евсебий фон Шварценберг (1652 – 1703) и съпругата му графиня Мария Анна фон Зулц (1653 – 1698), наследничка на графовете на Зулц.
Адам Франц Карл става императорски кемерер и истински таен съветник, от 1711 до 1722 г. е „Оберстхофмаршал“, от 1722 до смъртта си 1732 г. „Оберстщалмайстер“. Той получава „ордена на Златното руно“.[1]
Шварценберг е издигнат на 28 септември 1723 г. на херцог на Крумау. От император Карл VI е поканен на лов на елени в императорските собствености при Брандайз, където куршум на императора го ранява.[2] Той умира на следващия ден от тежките си рани на 11 юни 1732 г. в Брандис над Лабем. Погребан е на 25 юни 1732 г. във фамилната гробница в Августинската църква във Виена. Сърцето му е погребано в църквата „Св. Файт“ в Крумау, вътрешностите му в църквата „Св. Егидий“ в Требон.
Адам Франц Карл Евсебий се жени на 6 декември 1701 г. във Виена за принцеса Елеонора фон Лобковиц (* 20 юни 1682, дворец Мелник; † 5 май 1741, дворец Шварценберг, Виена), дъщеря на княз Фердинанд Август фон Лобковиц, херцог на Саган (1655 – 1715), и втората му съпруга маркграфиня Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден (1655 – 1701), дъщеря на маркграф Вилхелм фон Баден-Баден. Те имат децата:[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.