From Wikipedia, the free encyclopedia
Агенцията за национална сигурност (на английски: National Security Agency / Central Security Service, NSA / CSS) е разузнавателна организация на САЩ. Тя е най-голямата, най-скъпо оборудваната и технологично най-напредналата разузнавателна агенция на планетата.[5] Създадена като единица за разшифроване на кодирани съобщения през Втората световна война, през ноември 1952 г. президентът Труман официално я трансформира в сегашната агенция.[6] Оттогава тя е най-голямата държавна агенция за събиране на разузнавателна информация по отношение на персонала и бюджета [7], действаща под юрисдикцията на Министерството на отбраната и докладваща на директора на Националното разузнаване.
Агенция за национална сигурност National Security Agency | |
Информация | |
---|---|
Основана | 4 ноември 1952 г.[1][2] |
Част от | Министерство на отбраната[3][4] |
Седалище | САЩ |
Сайт | www.nsa.gov |
Агенция за национална сигурност в Общомедия |
Дейността на Агенцията остава дълго време секретна за широката публика до разобличенията, направени от Едуард Сноудън през 2013 г.
Началото на агенцията може да се проследи до 28 април 1917 г., три седмици след като американският конгрес обявява война на Германия през Първата световна война. Отделът за кодиране и разшифроване на кодове бива основан като кабелна и телеграфна секция, известна още като Бюро по шифроване и Клон на военното разузнаване, Секция 8 (MI-8). Тя е със седалище във Вашингтон и е част от военните действия в рамките на изпълнителната власт без пряко упълномощаване от Конгреса. По време на войната се мести в организационната схема на армията на няколко пъти. На 5 юли 1917 г. Хърбърт О. Ярдли бива назначен за ръководител на отдела. По това време той се състои от Ярдли и двама цивилни чиновници. Той поема и функциите за анализ на криптирани съобщения на флота през юли 1918 г. Първата световна война приключва на 11 ноември 1918 г. и отделът се мести в Ню Йорк на 20 май 1919 г., където продължава разузнавателната си дейност като Компания за събиране на кодове под управлението на Ярдли.[8]
През 1960 г. АНС изиграва ключова роля в разширяване на американския ангажимент във Виетнамската война чрез осигуряване доказателства за атаката на Северен Виетнам по американския разрушител Мадокс по време на инцидента в залива Тонкин.[9] Тайна операция под кодовото име „MINARET“ (Минаре) е създадена от АНС да следи телефонните разговори на сенаторите Франк Чърч и Хауърд Бейкър, както и на други важни лидери работещи в защита на гражданските права, включително Мартин Лутър Кинг и известни американски журналисти и атлети, които критикуват Виетнамската война.[10]
АНС е ръководена от Директора на Агенцията за национална сигурност (DIRNSA), който също служи като началник на Централната служба за сигурност (CHCSS) и е командир на Американското кибернитично командване (USCYBERCOM). Директорът на АНС е най-високопоставения военен служител на тези организации. Той получава помощ от заместник-директор, който е най-високопоставеният цивилен в АНС. АНС също има главен инспектор (OIG), главен съветник, началник на Кабинета на главния съветник (OGC) и Директор по съгласията, който е началник на Кабинета на директора по съгласията (ODOC). [11]
АНС има около десетина дирекции, които са обозначени с букви, въпреки че не всички от тях са публично известни. Дирекциите са разделени на звена и сектори, които са наименувани с буквата на основната дирекция към която принадлежат следвана от номер за звеното, под звеното или под-под звеното. През 2013 г. нова информация за единиците в АНС е разкрита благодарение на строго секретни документи изтекли от Едуард Сноудън.
Основните елементи на настоящата организационна структура на АНС са следните[12]„:
През 2000 г., се формира ръководен екип, състоящ се от директора, заместник-директора и директорите на сигналното разузнаване (SID), осигуряването на информация (IAD) и техническата дирекция (TD). Шефовете на другите основни подразделения на АНС стават сътрудници на старшия ръководен екип. [18]
След като президентът Буш започва Президентската разузнавателна програма (PSP) през 2001 г., АНС създава Център по анализ на метаданни (AAD) работещ 24 часа, който анализира съдържание, интернет метаданни и телефонни метаданни. И двете единици са част от Дирекцията по сигнално разузнаване. [19]
Според бивш агент от NSA, агенцията се занимава и с бързата локализация, залавяне и ликвидирането на хора чрез свръхсекретни програми, изпълнявани чрез агенти от военното разузнаване и военновъздушните сили за специални операции към тях. Това се потвърждава и от изнесени от Едуард Сноудън секретни документи[20] [21], който през юни 2013 г. разкрива, че между 8 февруари и 8 март 2013 г. АНС е събрала около 124,8 билиона телефонни записа и 97,1 милиарда записа, свързани с компютърна информация от населението по света, включително Германия, Обединеното кралство и Франция. АНС прави 70,3 милиона записи на телефонни разговори от френски граждани в периода от 10 декември 2012 до 8 януари 2013 г.[22]. Едуард Сноудън първоначално се укрива от американските власти в транзитната зона на московското летище Шереметиево[23], след което получава убежище в Русия.
Политикът Нилс Торвалдс разкрива през 2013, че АНС е искала от сина му, Линус, да постави „задна вратичка“ (вид компютърна уязвимост) в системата на основния компонент на операционната система GNU/Linux.[24]
В началото на юни 2013 г. в пресата излиза информация, че NSA имат достъп до сървърите на девет от най-големите американски интернет компании като Microsoft, Apple, Yahoo, Google и Facebook, за да следят дейността на чуждестранни граждани[25].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.