Аврелиан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век. За краткия период от 5 години, той възвръща почти напълно старите ѝ граници. Усилията му да овладее вътрешните проблеми също дават резултати, но не са толкова голям успех.
Аврелиан | |
44-ти император на Римската империя | |
Монета с изображение на Аврелиан | |
Управление | 270 – 275 г. |
---|---|
Наследил | Квинтил |
Наследник | Марк Клавдий Тацит |
Лични данни | |
Роден | 9 септември 214 г.
|
Починал | 25 септември 275 г. (61 г.)
Caenophrurium, дн. Чорлу |
Пълно име | Луций Домиций Аврелиан |
Семейство | |
Брак | Улпия Северина |
Потомци | ? неизв. дъщеря |
Аврелиан в Общомедия |
Предполага се, че Аврелиан е роден на 9 септември 214 г. или 215 г. Древните извори не са единодушни относно родното му място, но повечето приемат, че е родом от провинция Илирик, като Сирмиум (Срем, в дн. Сърбия) е най-предпочитаното място. Според други източници Аврелиан е роден в провинция Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) или Мизия,[1] като за роден град е посочван и Сердика (днешна София).[2] Независимо от неяснотите около родното място на Аврелиан, в науката има съгласие, че той е от обикновен произход, от семейство на местни земледелци изполичари, които арендовали земя от сенатора Аврелий. Постъпва много рано на служба в легион, става центурион и бързо се придвижва нагоре, достигайки до трибун на легион и началник на кавалерийски отряд. Бъдещият император е воин с огромна физическа сила, мрачен и суров, но c доблестен характер. Отличава се в качеството си на пълководец при императорите Валериан I, Галиен и Клавдий II.
При вестта за смъртта на Клавдий II (края на януари 270 г.) войските в Панония провъзгласяват техния военачалник Аврелиан за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, е издигнат по същото време за император в Италия, но счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил. Скоро след това Аврелиан бива признат и от Сената (между май и септември 270 г.).