![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/62/Moln%25C3%25A1r_%25C3%2581brah%25C3%25A1m_kik%25C3%25B6lt%25C3%25B6z%25C3%25A9se_1850.jpg/640px-Moln%25C3%25A1r_%25C3%2581brah%25C3%25A1m_kik%25C3%25B6lt%25C3%25B6z%25C3%25A9se_1850.jpg&w=640&q=50)
Авраам
From Wikipedia, the free encyclopedia
Авраам (на иврит: אַבְרָהָם; на арабски: إبراهيم Ибрахим) е легендарният общ родоначалник на трите авраамически религии.[1] В юдаизма той е основоположникът на Завета, специалната връзка между еврейския народ и Бог, в християнството е първообразът на всички вярващи, евреи или не, а в исляма е смятан за едно от звената във веригата пророци, започваща с Адам и достигаща своя апогей с Мохамед.[2][3]
Авраам | |
![]() „Пътуването на Авраам към Ханаан“, картина на Йожеф Молнар от 1850 година | |
Роден | 1813 г. пр.н.е. |
---|---|
Починал | 1638 г. пр.н.е. |
Почитан в | юдейство, християнство, ислям, мандаянизъм, бахайство |
Авраам в Общомедия |
Историята на Авраам е описана в 11-а до 25-а глава на библейската книга Битие и е развита около темите за потомството и земята. Авраам е призован от Бог да напусне дома на баща си Тара и да се установи в земята, първоначално дадена на Ханаан, която сега Бог обещава на Авраам и неговото потомство като Обетована земя.[4] Явяват се различни кандидати, които да наследят земята след Авраам и, макар на Измаил да е обещано да основе голям народ, Исаак, синът на Авраам от неговата полусестра Сарра, наследява обещанията на Бог към Авраам. Авраам купува място за гроба на Сарра в Хеброн, предявявайки претенциите си към земята, а в следващото поколение синът му Исаак взема жена от собствения си род, лишавайки ханаанците от наследствени права.[5] След това Авраам се жени за Хетура и има още шестима синове, но след смъртта му, когато е погребан до Сарра, Исаак получава „всичкия имот“ на Авраам, а останалите синове – само „подаръци“.[Бит. 25:5 – 8][6]
Макар вътрешната хронология на Библията отнася живота на Авраам към времето около 2000 година пр. Хр,[7], разказът за Авраам не може да бъде отнесен към точно определено време и, според преобладаващото мнение, времето на патриарсите, Изхода и съдиите е по-късна литературна конструкция, която не е свързана с конкретен исторически период.[8] Широко възприета сред учените хипотеза е, че историята за Авраам е създадена през ранния персийски период в края на VI век пр. Хр. в резултат на напрежение между еврейските земевладелци, останали в Юдея по време на Вавилонския плен и обосноваващи своето право над земята чрез Авраам и връщащите се изгнаници, основаващи претенцията си на легендата за Моисей и Изхода.[9]