Абаджийство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Абаджийството е вид занаят, при когото се изработва аба – дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки и женски дрехи, включително народни носии и военни униформи. Занаятът е особено популярен в България, застъпен в балканските и подбалкански селища, силно развит в края на 18 и началото на 19 век.[1]
Под абаджийство понякога се има предвид и терзийството – шиенето на връхни дрехи (аби, потури).