Четиридесети пехотен беломорски полк

Четиридесети пехотен беломорски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Четиридесети пехотен беломорски полк
Информация
Активна	септември 1912 – 9 август 1913 20 август 1913 – 1920
Държава	България
Тип	Пехотен полк

Формиране

Четиридесети пехотен беломорски полк е формиран през септември 1912 година в Татар Пазарджик от състава на 27^-и пехотен чепински и 28^-и пехотен стремски полк и е част от 2^-ра пехотна тракийска дивизия.^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

Полкът взема участие в Балканската война (1912 – 1913) в състава на Хасковския отряд, като част от 2^-ра бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия, в Междусъюзническата война (1913). През август 1913 г. полкът се завръща в България и се установява в Пловдив, където от 9 до 14 август демобилизира, като действащите войници изпраща към 27^-и и 28^-и пехотни полкове.^[2] На 20 август съгласно заповед №2 по 10^-а пехотна беломорска дивизия в с. Мели и Кадъново формиран в двудружинен състав, този път от чинове на 58^-и и 64^-ти пехотен полк.^[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

През септември 1915 година е мобилизиран, част е от Дедеагачкия укрепен пункт, като влиза в състава на 2^-ра бригада от 10^-а пехотна беломорска дивизия. На 11 септември 1915 г. към полка се формира 4^-та допълваща маршева дружина, която от 20 октомври 1915 г. се преименува на 40^-а допълваща дружина.^[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[3]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 52 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5061	Коне: 535	Коли: 52	Пушки и карабини: 3519 Картечници: 4

На 23 ноември 1918 г. дружината се разформира, като личния състав и имуществото отиват в състава на 40^-и пехотен беломорски полк.^[2]

На 2 септември 1919 година съгласно предписание №1710 на 2^-ра бригада от 10^-а пехотна беломорска дивизия и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като до 1920 година действа Ликвидационно бюро.^[1][3] Личният състав на полка преминава в 39^-и пехотен полк и образува 3^-та дружина от полка.

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Христо Събов	Балканска война
2.	Подполковник	Христо Рачев	Първа световна война
3.	Полковник	Христо Нерезов	Първа световна война
4.	Полковник	Петър Дървингов	1918 – 1919

Бележки

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 64
2. ДВИА, ф. 354, История на фондообразувателя
3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“