From Wikipedia, the free encyclopedia
Чарлстън (на английски: USS[~ 2] Charleston, C-2[~ 3]) е бронепалубен крайцер на ВМС на САЩ.
„Чарлстън“ USS Charleston, C-2 | |
Бронепалубният крайцер „Чарлстън“ | |
Флаг | САЩ |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер |
Следващ тип | „Балтимор“ |
Предшестващ тип | „Чикаго“ |
Производител | Union Iron Wks, Сан Франциско, САЩ. |
Служба | |
Заложен | 20 януари 1887 г. |
Спуснат на вода | 19 юли 1888 г. |
Влиза в строй | 26 декември 1889 г. |
Потънал | при корабокрушение на 2 ноември 1899 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 3790 t (стандартна) 4335 t (пълна) |
Дължина | 97,54 m |
Ширина | 14,01 m |
Газене | 5,64 m |
Броня | на палубата: 51 – 76 mm; барбети: 51 mm; на бойната рубка: 76 mm |
Задвижване | 2 парни машини „Компаунд“; 6 огнетръбни котли |
Мощност | 7650 к.с. (5,7 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 19 възела (35,2 km/h) |
Далечина на плаване | 6493 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 600 t въглища |
Екипаж | 300 души |
Кръстен в чест на: | град Чарлстън (щата Южна Каролина) или Чарлстън (щата Западна Вирджиния) |
Въоръжение | |
Артилерия | 2x1 203 mm; 6x1 152 mm; 4x1 57 mm; 2x1 47 mm; 2x1 37 mm[~ 1] |
„Чарлстън“ в Общомедия |
Тъй като първите крайцери на „Новия флот“ – типът „Атланта“ и „Чикаго“ са не много успешни, американските адмирали решават да се обърнат към чуждия опит за техническа помощ. В началото на 1880-те години с голямо търсене на пазара на военноморските въоръжения се ползват т.нар. „елсуикски крайцери“, строени от британската фирма Armstrong Whitworth („Армстронг“). Започвайки с крайцера „Есмералда“, създаден за чилийския флот, нейните бронепалубни крайцери с желание са закупувани от много второстепенни морски държави е Европа, Азия и Южна Америка. Поръчителите са привлечени от благоприятното съчетание на напредничави технични решения със солидна бойна мощ и умерена стойност. В частност, Императорския флот на Япония поръчва на „Армстронг“ два крайцера от типа „Нанива“. Именно техните чертежи са закупени от американския флот, а самия крайцер „Чарлстън“ се отличава от прототипите само с артилерията американско производство.
Корпусът на кораба е усъвършенстван от Уилям Хенри Уайт, в сравнение с „Есмералда“, който е подложен на критика заради прекалено ниските си надводни бордове. Тук височината на борда е по-голяма, което благотворно се отразява на мореходността. Това също позволява да се издигне по-високо горната точка на бронираната палуба. Крайцерът получава и двойно дъно, с клетъчна структура, което следва да повиши защитата при навигационни повреди. За разлика от другите ранни американски крайцери, „Чарлстън“ изначално няма ветрилно стъкмяване.
Главният калибър на крайцера са две 203 mm оръдия Mark 3, разработени през 1889 г. Дължината на ствола достига 35 калибра, с маса 13 336 kg. Бронебойния снаряд тежи 118 kg и се изстрелва с начална скорост 640 m/s на далечина до 14 630 m, при ъгъл на възвишение 20°. Скорострелността се колебае от 0,5 до 0,8 изстрела в минута. Оръдията са поместени в краищата на кораба, в невисоки барбетни установки[1].
Вторият калибър е представен от 152 mm оръдия Mark I модел 1883 г. и имащи ствол 30 калибра. Масата на оръдието е 4994 kg, то изстрелва бронебойни снаряди с тегло 47,7 kg с начална скорост 594 m/s. Далечината на стрелба при ъгъл на възвишение 15,3° достига 8230 m. Скорострелността им е 1,5 изстрела в минута[2]. Всички тези оръдия са разположени в спонсони.
Останалата артилерия е от маломощни оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута[3].
„Чарлстън“ е със схема на защита, типична за „елсуикските крайцери“. Бронираната палуба е от стомано-желязна броня, с дебелина в плоската част от 51 mm, а на скосовете увеличаваща се до 76 mm. Системата на защита се допълва с въглищните бункери, разположени над и под бронираната палуба и закриващи главните механизми. Леко брониране има и бойната рубка. Оръдията на главния калибър са в барбети, дебели 51 mm. Впоследствие оръдията получават и бронирани щитове.
От 1890 г. „Чарлстън“ служи в Тихия океан, като флагман на Тихоокеанската ескадра на американския флот. В този период най-значими събития в биографията на кораба са доставката в Хонолулу на тялото на хавайския крал Калакауа, починал в Сан Франциско и участие в издирването на чилийския параход „Итата“, който бяга от пристанището на Сан Диего в нарушение на американските закони за неутралитет. 1892 г. „Чарлстън“ действа до бреговете на Далечния изток като флагман на Азиатската ескадра. 1893 г. „Чарлстън“ обикаля Южна Америка и пристига на източното крайбрежие на САЩ. Обратно в Тихия океан крайцерът се връща през 1894 г.
Със започването на испано-американската война „Чарлстън“ е привлечен към бойните действия. Крайцерът оглавява експедицията по превземане на остров Гуам. На 20 юни 1898 г. „Чарлстън“ и три транспорта с войници пристигат на острова. Испанците не подозират за започването на войната и бързо капитулират. След това „Чарлстън“ се насочва към Филипинските острови, за усилване на ескадрата на комодор Дюи. Макар решителното сражение с испанската азиатска ескадра да става преди пристигането на „Чарлстън“, който се появява на 30 юни 1898 г., крайцерът успява да участва в бойните действия, с артилерийска поддръжка на американските войски при превземането на Манила и Субик Бей.
На 2 ноември 1899 г. крайцерът се натъква на необозначен подводен риф близо до остров Камигин, северно от остров Лусон. Крайцерът при крушението е почти напълно разрушен, екипажът го изоставя и е спасен на 12 ноември 1899 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.