Харуки Мураками

Харуки Мураками е известен съвременен японски писател и преводач.

Харуки Мураками 村上 春樹
японски писател и преводач
2018 г.
Роден	12 януари 1949 г. (75 г.) Киото, Япония
Учил в	Университет Васеда
Работил	писател, преводач
Литература
Период	от 1979 г.
Жанрове	фикция, сюрреализъм, постмодернизъм
Направление	постмодернизъм
Течение	Сюрреализъм
Известни творби	„Преследване на дива овца“ „Норвежка гора (роман)“ „Хроника на птицата с пружина“ „Кафка на плажа“
Награди	награда „Йомиури“ награда „Танидзаки“ награда „Франц Кафка“ Йерусалимска награда
Повлиян	Ричард Бротиган, Кърт Вонегът,[1] Реймънд Чандлър,[1] Франсис Скот Фицджералд,[1] Реймънд Карвър,[2] Джеръм Дейвид Селинджър,[1] Франц Кафка[1]
Подпис
Уебсайт	www.harukimurakami.com Страница в IMDb
Харуки Мураками в Общомедия

Вестник „Гардиан“ го определя като един от най-големите съвременни романисти^[3].

Биография

Харуки Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Въпреки че е роден в Киото, прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавали японска литература.

Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения.

Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974 – 1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено Танцувай, танцувай, танцувай и Норвежка гора.

Трилогията на Плъха

Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст.^[4] Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман Чуй как пее вятърът (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и мъчителна носталгия. След известно време той затваря джаз-бара.

Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише. Една година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“ (1973).

През 1982 г. публикува Преследване на дива овца, роман със своеобразен накъсан сюжет и с оригинални магически елементи. С него Мураками печели литературната награда Нома (Noma Bungei Shinjin Sho). Тези романи съставят „Трилогията на Плъха“ (и в трите присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“).

Широко признание

През 1985 г. Мураками публикува Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи, в което магическите елементи нарастват.

Той постига най-големия си успех и признание в Япония през 1987 г. с излизането на Норвежка гора. Продават се милиони екземпляри от книгата сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. Мураками напуска Япония и пътува из Европа.

През януари 1991 г. се премества в Америка и работи в Принстънския университет. В този период написва Танцувай, танцувай, танцувай и На юг от границата, на запад от слънцето.

Утвърден романист

През 1994/1995 г. Мураками публикува Хроника на птицата с пружина. В този роман фантастичните тенденции се смесват с реализъм. Това е първото му произведение, което съдържа елементи на физическо насилие и докосва социални проблеми, засягайки трудната тема на японските военни престъпления в Манджурия. Хроника на птицата с пружина е романът, който литературната критика най-често цитира като най-високо постижение в творчеството на Мураками. С този роман той печели литературната награда Йомиюри (Yomiuri Literary Award).

През 1997 г. публикува Метрото, публицистична книга за атентата в токийското метро през 1994 година, в която събира интервюта с оцелелите и с роднините на пострадалите, като се стреми да нарисува картина на съвременното японско общество.

Мураками превежда много от произведенията на Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Карвър, Труман Капоти и Джон Ървинг.

Скорошни произведения

През 1999 г. излиза Спутник, моя любов, а през 2002 Кафка на плажа.

Издателство Шиничоша публикува в Япония най-обемния роман на Маруками – 1Q84 – на 29 май 2009 г. 1Q84 се произнася като 'ichi kyū hachi yon', което е също като 1984, и 9 също се произнася 'kyū' на японски.

Критика и влияние

Романите на Мураками, често критикувани като поп-литература в контекста на японската литература, са наситени с хумор и сюрреалистична атмосфера, и в същото време се отклоняват към теми като алиенацията и самотата.^[5] В неговите творби той успява да улови духовната празнота на своето поколение и да изследва негативните ефекти на доминираната от работата и работното японска менталност. Неговото писане критикува упадъка на човешките ценности и липсата на връзка между хората в японското общество.

Източници

1. lithub.com
2. www.nytimes.com
3. Steve Poole, Tunnel vision, The Guardian, 27 май 2000 г. ((en))
4. Haruki Murakami, Jazz Messenger, New York Times, 8 юли 2007 г. ((en))
5. Endelstein, Wendy, What Haruki Murakami talks about when he talks about writing, UC Berkeley News, 15 октомври 2008, линк от 28 януари 2009 ((en))

Библиография

• Чуй как пее вятърът, ISBN 4-06-186026-7

  風の歌を聴け Kaze-no uta-o kike (1979)

• Флипер, 1973, ISBN 4-06-116862-2

  1973年のピンボール 1973 Nen-no pinbōru (1980)

• Преследване на дива овца, превод Емилия Масларова, изд. Колибри (2008), ISBN 978-954-529-654-3

  羊をめぐる冒険 Hitsuji o meguru bōken (1982)

• Страна на чудесата за непукисти и краят на света, превод Емилия Масларова, изд. Колибри (2010), ISBN 978-954-529-791-5

  世界の終わりとハードボイルド・ワンダーランド Sekai no owari to hādoboirudo wandārando (1985)

• Норвежка гора, превод Людмил Люцканов, изд. Колибри (2005), ISBN 978-954-529-338-2

  ノルウェイの森 Noruei-no mori (1987)

• Танцувай, танцувай, танцувай, превод Емилия Масларова, изд. Колибри (2009), ISBN 978-954-529-707-6

  ダンス・ダンス・ダンス Dansu dansu dansu (1988)

• На юг от границата, на запад от слънцето, превод Людмил Люцканов, изд. Колибри (2008), ISBN 978-954-529-575-1

  国境の南、太陽の西 Kokkyō-no minami, taiyō-no nishi (1992)

• Изчезването на слона, превод Надежда Розова, изд. Колибри (2018), ISBN 0-679-42057-6

  象の消失 Zō-no shōshitsu (1993)

• Хроника на птицата с пружина, превод Емилия Масларова, изд. Колибри (2007), ISBN 978-954-529-512-6

  ねじまき鳥クロニクル Nejimaki dori kuronikuru (1994/5)

• Метро, ISBN 0-375-72580-6

  アンダーグラウンド Andāguraundo (1997/8)

• Спутник, моя любов, превод Людмил Люцканов, изд. Колибри (2005), ISBN 978-954-529-407-5

  スプートニクの恋人 Supuutoniku-no koibito (1999)

• След земетресението, ISBN 0-375-71327-1

  神の子どもたちはみな踊る Kami-no kodomotachi-wa mina odoru (2000)

• Кафка на плажа, превод Людмил Люцканов, изд. Колибри (2006), ISBN 978-954-529-470-9

  海辺のカフカ Umibe-no Kafuka (2002)

• След мръкване, превод Владимир Германов, изд. Колибри (2006), ISBN 978-954-529-949-0

  アフターダーク Afutādāku (2004)

• Сляпа върба, спяща жена, ISBN 1-4000-4461-8

  めくらやなぎと、眠る女 Mekurayanagi to, nemuru onna (2006)

• 1Q84, превод Венцислав К. Венков, изд. Колибри (2012), ISBN 978-619-150-007-9, ISBN 978-619-150-008-6, ISBN 978-619-150-009-3

  Ichi-kyū-hachi-yon (2009 – 2010)

• Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване, превод Дора Барова, изд. Колибри (2014), ISBN 978-619-150-380-3

  色彩を持たない多崎つくると、彼の巡礼の年 Shikisai o motanai Tazaki Tsukuru to, kare no junrei no toshi (2013)

• Мъже без жени, превод Дора Барова, изд. Колибри (2015), ISBN 978-619-150-711-5

  女のいない男たち Onna no inai otokotachi (2014)

Външни препратки

• Произведения на Харуки Мураками в Моята библиотека
• ((en)) Hanami Web – Haruki Murakami
• ((en)) Интервю на Лаура Милър и Дон Джордж, Salon, 16 декември 1997
• ((en)) www.murakami.ch Архив на оригинала от 2019-09-14 в Wayback Machine.
• ((ru)) Романи на Харуки Мураками на сайта Виртуальные Суси
• Койна Русева чете Харуки Мураками в , качено от изд. Колибри на 12 октомври 2014 г.