Франческо Морозини

Франческо Морозини (на италиански: Francesco Morosini) е 108–ми венециански дож от 1688 г. до смъртта си през 1694 г.

Франческо Морозини Francesco Morosini
дож на Венеция
Роден	26 февруари 1619 г. Венеция, Венецианска република
Починал	16 януари 1694 г. (74 г.) Навплио, Гърция
Погребан	Венеция, Италия
Франческо Морозини в Общомедия

Биография

Франческо Морозини е син на Пиетро и Мария Морозини (братовчедка на баща му). Той има двама братя. Според хрониките от онова време животът на Франческо се преобръща в ранното му детство, когато майка му умира при странни обстоятелства – тя се удавя, докато се опитва да спаси съпруга си, който е паднал във водата. Подорзренията за тази странна смърт падат върху баща му, но разследването не успява да докаже неговата вина. Вероятно тази случка, както и трудните отношения с мащехата му предопределят бунтарския му дух.

Франческо Морозини прави блестяща военна кариера и никога не се жени.

Управление

След като вече веднъж кандидатурата му за дож е била отхвърлена през 1684 г., той все пак е избран на високия пост на 3 април 1688 г. след смъртта на Маркантонио Джустиниани.^[1] По това време Морозини е на поредна военна кампания и тържествената церемония се извършва пред ентусиазираните му войници. Той се завръща във Венеция едва през 1690 г., уморен след толкова експедиции, и се радва на привилегии, каквито никога дотогава не са предоставяни на дожовете.

Но многото му военни победи са го направили суетен и арогантен затова скоро е решено да бъде изпратен обратно в центъра на военните действия, още повече, че генералите, които са го заместили, не са се справили със задачата. През май 1693 г. Морозини напуска Венеция с флота си и веднага се хвърля стремглаво в битки и обсади, печелейки три победи за няколко месеца. Но той не успява да се пребори с физическата и морална умора от военните експедиции, заболява и е откаран в Навплио, където умира на 6 януари 1694 г.^[2] Впоследствие тленните му останки са пренесени във Венеция и е погребан в църквата Санто Стефано.

В завещанието си Морозини оставя богатството си на потомците на братята си с условието те занапред винаги да кръщават синовете си Франческо.