Узункьопрю

Узункьопрю (на турски: Uzunköprü) е град в европейската част на Турция, вилает Одрин. Градът е околийски център и община. Разположен е по долното поречие на река Марица, на река Ергене. Преведено от турски език името на града означава дълъг мост.

Узункьопрю Uzunköprü
Узункьопрю 41.266944, 26.6875 Узункьопрю
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Одрин
Надм. височина	7 m
Население	39 123 души (2007)
Официален сайт	www.uzunkopru.bel.tr
Узункьопрю в Общомедия

История

Името си града дължи на Дългия мост (на турски: Uzun köprü) пресичащ река Ергене. Той е историческа забележителност и емблема на града. Построен е между 1426 г. и 1443 г. от изтъкнатия за времето си архитект Муслихиддин по заповед на османския султан Мурад II. Изграденият от ломени камъни мост има 174 свода, дълъг е 1329 м, ширината му надхвърля 6,80 м. Някои от сводовете са от заострен тип други имат обла форма. Старият каменен мост на Узункьопрю е известен като най-дългия каменен мост в Турция.

В 19 век Узункьопрю е център на Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Узун кьопрю (Ouzoun keupru) е градче с 489 домакинства и 514 мюсюлмани, 1400 българи и 270 гърци.^[1]. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година живеят 183 екзархийски български семейства с 1011 души.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Узункьопрю са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Българското население на Узункьопрю е принудено да се изсели след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците са настанени в село Архиянли. Гръцкото население на града и региона, включително албанци-християни се изселват принудително в Гърция след 1922 г. по силата на гръцко-турския договор за размяна на населението.

Личности

Родени в Узункьопрю

Българска народна носия от Узункьопрю

• Георги Иванов Петков (1905 – 1944), български партизанин^[4]
• Георги Сотиров Ламбрев (1897 – 1944), български комунистически деец^[4]
• Димитър Стоянов Бояджиев (р. 17 май 1910 - ?), интербригадист^[5]
• Стоян Илиев Гунчев – Пенчо (1909 – 1944), български партизанин^[4]
• Цветко Попов Караджиев (1908 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[6]
• Христо Симидов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО

Източници

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26.
2. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
4. Списък на убити партизани
5. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 240.
6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 в

Тази статия, свързана с място в Турция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.