Трудово право e отрасъл на правото, занимаващ се с трудовите правоотношения. То съдържа и корпус от закони – трудово законодателство. Трудово право урежда правоотношенията между работещите и работодателите чрез нормативни актове (трудово законодателство), които регулират тези отношения.
Трудово законодателство
Трудово законодателство е корпус от закони, административни разпоредби (и в общото право – прецеденти), които се отнасят до юридическите права, както и ограничения, върху трудещите се и организациите. Трудовото законодателство има два основни аспекта – първият се отнася до тристранните отношения между работодател, работещ и професионален съюз (в този случай трудовото законодателство медиира много аспекти на отношенията между професионалните съюзи, работодателите и работниците), а вторият се отнася до индивидуалните аспекти, свързани с правата на работещия и въпросите за договорните отношения между работодател и работещ. Правата на работещите са неотменна част на социалното и икономическо развитие от времето на Индустриалната революция.
История
Възникването на трудовото право е свързано от една страна с необходимостите на работещите от по-добри условия, право на съюзи и организации, както и исканията за по-високи заплати и правните разпоредби, свързани със здравните условия, тези на сигурността и осигуряването на равни възможности, и от друга страна опитите на работодателите да задържат разходите по трудовите заплащания по-ниски. В този смисъл положението на едно трудово законодателство в определен период от време е резултат от отношенията на тези интереси в дадено общество.
Във Франция и Холандия трудовото законодателство датира от 19 век – съответно 1848 и 1874, като цяло неговото установяване е свързано с Индустриалната революция. Първият трудов закон във Великобритания е Законът за фабриките от 1802.
България
Първоначално трудовото право в България се нарича социално законодателство (наименование, което в някои случаи все още се използва), после се преименува на промишлено законодателство, а накрая достига в своето развитие до наименованието трудово право.
Появата на трудовото законодателство в България е свързано от една страна с процесите по създаване на Третата българска държава, създаването на българска индустрия, на нови социално-икономически отношения като цяло, както и с реципирането на европейското право.
След Освобождението през 1878 се поставя началото на Третата българска държава чрез създаване на Търновската конституция, изграждането на държавни структури и в цялостност на българско законодателство, по съответствие на европейските стандарти, при което се изграждат основите първоначално на гражданското, наказателното и процесуалното право, също така се създават закони за насърчаване и покровителстване на местната индустрия, с което възниква и необходимостта от трудово законодателство.
В действителност появата на трудови закони в България, както и в повечето европейски страни, става след борба на работниците, конкретно на работническата партия и нейните политически и професионални организации – Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и Общият работнически синдикален съюз. Работническото движение е било основен инструмент за създаването на закони, защитаващи правата на работещите през 19 и 20 век.
Първият закон в България е в защита на детския и женския труд [1] и е приет 1905 [2]. В закона са регулирани освен минималната трудова възраст, работни часове, почивки, отпуск по майчинство, трудова книжка („работническа книжка“), още трудова хигиена и техническа безопасност. По-късно са приети и други закони, касаещи трудовото право. През 1907 се създава Инспекторат по труда. По време на Балканската (1912) и Междъсъюзническата война (1913) обаче, основната трудова тежест пада върху жените и децата, и трудовото законодателство е силно ограничено („фактически работническите закони не съществуват“). През периода 1914 – 1915 се обединяват множество работнически осигурителни фондове. През 1917 е приет Закон за хигиената и безопасността на труда, отменящ предходните Закон за женския и детския труд и Закон за инспектората на труда, като подобренията в него се отнасят до валидизиране на някои от правилата от Закона за женския и детския труд за работещите мъже и момчета.
През 1920 България става член на Международната организация на труда (част от ООН), която е създадена през 1919. И днес всички ратифицирани и обнародвани от МОТ актове са част от действащото право по силата на чл.5 (4) от Конституцията от 1991.
Съществени по-късно разпоредби са Законът за трудовия договор и Законът за колективния трудов договор от 1936.
Днешният Кодекс на труда в България е обнародван за първи път през 1986, като последните промени върху него са от февруари 2010.
Бележки
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
