Трицветен нощник

Трицветният нощник^[3] (Myotis emarginatus) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Видът е със статут на уязвим в България, включен в Червената книга^[4] и в Закона за биологичното разнообразие.^[3]

Трицветен нощник

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Уязвим[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Apo-Chiroptera разред: Прилепи (Chiroptera) семейство: Гладконоси прилепи (Vespertilionidae) род: Нощници (Myotis) вид: Трицветен нощник (M. emarginatus)

Научно наименование

Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806)

Разпространение

Трицветен нощник в Общомедия

[ редактиране ]

Описание

Трицветният нощник е средноголям прилеп с маса 6-15 g, дължина на тялото с главата 41-53 mm и размах на крилете 220-240 mm. Дължи името си на характерната окраска на гърба, покрит с трицветни косми - сиви в основата, жълтеникави в средата и тъмнокафяви по върховете. Ушите и летателната мембрана са светлокафяви, а главата - тъмна. Трагусът е сравнително къс, заема малко повече от половината дължина на ухото. Опашката също е къса, като извън междубедрената мембрана се показва само върхът ѝ.^[5]

Разпространение и начин на живот

Разпространени са в Средиземноморието, Западна Европа и южните части на Централна Европа, Задкавказието до Узбекистан и Афганистан на изток. В България се срещат в цялата страна и особено в карстовите райони.^[5]

Смята се, че трицветният нощник не извършва дълги миграции. Най-дългата известна е на разстояние 106 km, като най-често летните и зимните жилища са на разстояние до около 40 km. За убежища използва пещери и подпокривни пространства. Характерно е, че в летните му убежища температурата може да бъде по-висока, отколкото при повечето прилепи - до 26-40 °C. В тях той образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10 °C.^[5]

Копулацията при трицветния нощник протича в края на лятото. През май женските се събират в размножителни колонии, наброяващи от 20 до 1000 екземпляра. Малките се раждат през юни, а в края на юли започват да летят, като в средата на август колониите се разпадат. Продължителността на живота достига 20 години.^[5]

Трицветният нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани звукови сигнали с честота 51-54 kHz. ^[6] При хранене увисва във въздуха и събира храната си, главно насекоми и паякообразни, от листата на дървета и храсти, като може да прекара във въздуха повече от 2 часа без кацане.^[5]

Източници

1. Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Трицветен нощник. Посетен на 25 март 2012
3. Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-25.
4. Петров, Боян. Трицветен нощник // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-25.
5. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 211-215.
6. Myotis emarginatus - Science for Nature Foundation