Топлица (Мъглен)

То̀плица^[1] или Колова река^[1] (на гръцки: Τόπλιτσα, Топлица,^[2] Ρέμα Νικολάου, Рема Николау,^[2] Άγιος Νικόλαος, Агиос Николаос^[3][4]) е река в Егейска Македония, Гърция.^[1][2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Топлица.

---

Топлица Τόπλιτσα
Топлица в Пожарския пролом
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Гърция
Начало
Място	Нидже
Координати	40°58′50.54″ с. ш. 21°49′39.83″ и. д.40.980708° с. ш. 21.827731° и. д.40.980708, 21.827731
Устие
Място	Козяк
Координати	40°58′35.03″ с. ш. 22°04′08.24″ и. д.40.976399° с. ш. 22.068958° и. д.40.976399, 22.068958

Етимология

Името Топлица е от то̀пъл и топонимична наставка и типично славянско име във връзка с баня и топло. През XI век на пътя от Пловдив за Одрин се споменава крепост Τόπλιτσιος, старобългарски , „топъл извор“, в превода на Шестоднева: ' . Името Топлица е често в българската езикова територия. Името се носи и от Топлица река в Поморавието. Сравними са словашкото Teplica, чешкото Teplice, полкото Tieplice, германският град Teplitz и други.^[5]

Път

Топлица се извира по името Рамноборска река^[6] (Ράμνο Μπορ)^[2] южно под връх Креминак и западно под Бела Грота (2366 m) в югоизточната част на планината Нидже (Ворас).^[1] Тече на изток. Приема притоците си Конопица (Κουνουπίτσα) и Люта (Λούτα) и под името Колова навлиза югоизточно в Пожарския пролом.^[1] В него реката се спуска серпентинообразно, пада от малки водопади и водата ѝ има тюркоазен цвят. Към изхода на пролома на надморска височина 360 – 390 m, извират термални извори с вода, която достига температура до 37 градуса по Целзий. Това са дъждовни води, които проникват дълбоко в земята, където температурата им се повишава и рязко се връщат към повърхността вече богати в минерали.^[2] Тези топли извори дават името на реката Топлица.

Реката излиза от планината след Пожарските бани (Лутра Лутракиу) и навлиза в котловината Мъглен, като минава южно от Пожарско (Лутраки). Тече на изток. Минава между бившето село Ени махала (Микрохори) от север и село Биджова махала (Пипериес) от юг и завива на североизток. Приема големия си ляв приток Църна и отново завива на изток. Минава северно от град Съботско (Аридеа), където приема големия си ляв приток Сушица и се влива в Козяк източно от града.^[1]

Водосборен басейн

→ ляв приток, ← десен приток

• → Аматова^[6]
• → Конопица^[1]
• → Църна^[1][6] (Църнана)^[1]
• → Сушица

• ← Дерба
• ← Паеновица

Бележки

1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
2. Φαράγγι Πόζαρ // Natura Graeca. Посетен на 23 май 2024 г. (на гръцки)
3. Λαογραφικό Μουσείο // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-24. Посетен на 21 април 2018.
4. Μουσείο Φυσικής Ιστορίας // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-24. Посетен на 24 април 2018.
5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.
6. Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.