Тодор Динов

Тодор Динов Георгиев е известен български художник-аниматор, който е сред основателите на българското анимационно кино, член-кореспондент на Българска академия на науките.

Тодор Динов
Роден	24 юли 1919 г. Дедеагач, Царство България
Починал	17 юни 2004 г. (84 г.) София, Република България
Националност	България
Академия	Художествена академия в София
Направление	декорация
Повлиял	V НС
Награди

Биография

Динов е роден на 24 юли 1919 година в Дедеагач (днес Александруполи, Гърция) и завършва Държавното промишлено училище в Пловдив. В периода 1938 – 1943 г. следва театрална декорация в Художествената академия в София, а няколко години по-късно, между 1947 и 1951 г. учи анимация при Иван Иванов – Вано в Москва.

Динов определя живописта като „едно от най-съкровените си преживявания“. Интересът му към анимационното кино се заражда още като малък: докато гледал как майка му тъче килим с черно-бели орнаменти, виждал как фигурите трептят и оживяват пред очите му.^[1]

С дипломната работа на Тодор Динов, филма „Юнак Марко“ от 1954 г., българското анимационно кино излиза от сферата на любителското – това е първият български професионален рисуван филм. Той прави връзка между анимационното кино и българския фолклор (народния епос за Крали Марко) и е признат от критиците за творба на световно равнище. Още следващият му филм „Внимателното ангелче“ показва развитието в стила на рисуване и мисленето на Динов: натуралистичното изображение е заменено с чистия рисунък на карикатурата, а линейният сюжет – с неочакван край.

През 1964 г. Динов създава признатия за емблематичен негов филм „Маргаритката“, обрал овациите на фестивалите на анимационното кино в Лайпциг, Буенос Айрес, Анкара, Виена, Чикаго и Кан. През 1967 г. „Маргаритката“ е обявен за най-добрия български детски филм. Други известни анимационни филми на Динов са „Гръмоотвод“, „Ревност“, „Епиграма“, „Прометей 20“, „Тъпанът“, „Парижкият дъжд“.

Освен на рисувано кино Динов е режисьор и сценарист и на няколко игрални филма – „Иконостасът“, „Барутен буквар“, „Грехът на Малтица“. Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Работи с техниките акварел, пастел, маслени бои.

Динов е един от основоположниците на първата Студия за анимационни филми в България. Основава специалността Анимационна режисура в НАТФИЗ, където негови ученици са аниматори и режисьори като Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Андонов, Иван Веселинов.^[2]

През 1999 г. за изключителния му принос за развитието на българската култура е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.

Умира на 17 юни 2004 г. в София.

Източници

1. СБХ показва неизвестни платна на Тодор Динов^{[неработеща препратка]}, в-к „Дневник“, 20 март 2005 г.
2. Боряна Матеева, Приказка за пътя, разказана с вяра в ритника (Разказ за 50 години българско анимационно кино), в-к „Култура“, бр. 41 (2050), 16 октомври 1998.

Външни препратки

• Боряна Матеева, „Тодор Динов (1919 - 2004)“, в-к „Култура“, бр. 27, 25 юни 2004
• Тодор Динов в Internet Movie Database