Стих

Стихът (на гръцки: στίχος – стихос, в превод: „ред от текст“) най-често се определя, като отдѐлен (писмен) ред в текста на дадена поетическа творба. В широк смисъл (нетерминологично) под „стих“ се разбира също и стихотворение. За разлика от текстовете в проза, които имат само синтактическо деление, стихотворната реч допълнително се дели на стихове – обикновено къси речеви отрязъци, възприемани като съизмерими и съпоставими.

Първата страница на „Африка“ от Франческо Петрарка, 1501 г.

Според антрополозите обредната, магическа реч у нецивилизованите човешки племена има изключително стихотворна форма. Тя преобладава в народното творчество и епоса.

Стихотворението е текст, състоящ се от стихове. Към литературните жанрове, които традиционно имат стихотворна форма, се отнасят поемата, одата, епиграмата, баладата, елегията и други.

При силаботоническото стихосложение стиховете се римуват един с друг в определена последователност. Организираното съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението, се нарича строфа, станса или куплет.

Видове стих

Римуван стих

Римуваният стих е исторически най-често използваната форма стих в английската литература. Обикновено има забележима метрика и краестишна рима.^[1][2] В българската литература се появява в края на Възраждането.

  Жив е той, жив е! Там на Балкана,
  потънал в кърви лежи и пъшка
  юнак с дълбока на гърди рана,
  юнак във младост и в сила мъжка.

  На една страна захвърлил пушка,
  на друга сабля на две строшена;
  очи темнеят, глава се люшка,
  уста проклинат цяла вселена!
  ....
  —Христо Ботев (из Хаджи Димитър)

Бял стих

Поетическите текстове без римуване се наричат „бял стих“. Те могат да бъдат изградени от правилни, метрични, но неримувани редове, но това не е задължително.

  За първото човешко непокорство и плода
  на запретеното дърво, със своя бренен вкус
  довел смъртта в света и цялата ни земна скръб
  със загубата на Едем, доде престолът светъл
  ни бе възвърнат от един друг, по-велик Човек...
  ....
  —Джон Милтън (из Изгубеният рай, превод на Александър Шурбанов, 1981)

Свободен стих

Свободният стих обикновено се определя като стих без фиксирана метрика и без краестишна рима. Въпреки че свободният стих може да включва краестишна рима, това е рядко явление.^[3][4]

  Мили славею,
  ще затворя прозореца.
  Съмнителни са тези оди,
  с които ме преследваш всяка нощ.
  О, аз отдавна щях да ти повярвам,
  ако не беше толкова настойчив.
  Но днес в един-единствен трепет
  на най-любовната ти песен
  като светкавица ме хрясна
  несбъднатият ти копнеж
  за хищни нокти и железен клюн.
  Мили славею,
  ще затворя прозореца.
  Прекланям се пред песента ти -
  но се плаша,
  че в някоя безлунна нощ,
  когато изведнъж ти израстат
  орлови нокти и железен клюн,
  ще влезеш тихо в романтичната ми стая
  и ще изтръгнеш от гърдите ми
  размекнатото ми сърце.
  —Константин Павлов (Пак за славея)

Библиография

• Мирослав Янакиев, Българско стихознание. София, 1960, 232 с.
• Яни Милчаков, „Стих и поезия“. София: „Просвета“, 1990, 117 с.
• Рая Кунчева, Стихът като възможност за избор. София: УИ Климент Охридски, 1988, 142 с.
• Рая Кунчева, Метрика, свободен стих, сонет: Стихознанието преди и сега. София: ИК Аура, 2000, 318 с.
• Яни Милчаков, „Българска стихотворна култура (ХVII–ХХ век)“. Варна: Изд. „Словесност“, 2006, 368 с. (ISBN 978-954-356-001-1)

Източници

1. Wells, William Harvey. A Grammar of the English Language: For the Use of Schools. Allen, Morrill, and Wardwell, 1846. с. 199.
2. Camp, Elisabeth. The Poetry of Emily Dickinson: Philosophical Perspectives. Oxford University Press, 2021-01-18. ISBN 978-0-19-065122-0. с. 127.
3. Greene, Roland, Cushman, Stephen, Cavanagh, Clare. The Princeton Encyclopedia of Poetry and Poetics. Princeton University Press, 2012-08-26. ISBN 978-0-691-15491-6. с. 522-25.
4. Hartman, Charles O. Verse: An Introduction to Prosody. John Wiley & Sons, 2015-03-30. ISBN 978-0-470-65600-6. с. 168.

Външни препратки

• Gosse, Edmund William (1911). „Verse“. Encyclopædia Britannica. Vol. 27 (11th ed.). pp. 1041–1047.