Руско-турска война (1806 – 1812)

Руско-турската война започва през декември 1806 г., когато Османската империя заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.

Руско-турска война от 1806 – 1812
Руско-турска война от 1806 – 1812
Руският флот след битката при Атон, худ. Алексей Боголюбов
Информация
Период	1806 – 1812 г.
Резултат	Победа за Русия
Територия	Молдова, Влашко, Сърбия, България, Армения и Егейско море
Страни в конфликта
Руска империя Османска империя
Командири и лидери
Александър I Александър Прозоровски Иван Михелсон Пьотър Багратион Николай Каменски Александър Ланжерон Михаил Кутузов Димитрий Сенявин Карагеорги Петрович Селим III Мустафа IV Махмуд II
Сили
1 200 000 мобилизирани 400 000 мобилизирани
Жертви и загуби
24 000 убити, 4000 починали от рани, 72 000 починали от болести 30 000 убити, 5000 починали от рани, 90 000 починали от болести
Руско-турска война в Общомедия

Отначало, докато отношенията с Наполеон не са ясни, Русия няма намерение да предприема военни действия и да съсредоточава големи сили на границата, надявайки се на мирно урегулиране. С нарастването на перспективата за война с Франция обаче руското ръководство се решава на бързо уреждане на проблемите с южната си граница.

Успешната военна кампания на фелдмаршал Михаил Кутузов заставя турците да се откажат от Бесарабия, което е закрепено в Букурещкия договор от 8 май 1812 г.

След войната на Балканите Русия се стреми към преселването на български бежанци в Новорусия. Въпреки големия брой бежанци, преминали Дунав, руската администрация среща тяхното нежелание да напуснат Влашко и да заминат за далечните Буджак и Херсон. От около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Западна Молдова.^[1]

Вижте също

• Карта на военните действия
• Българска земска войска
• Габровско въстание 1810 г.
• Първо сръбско въстание
• Букурещки договор (1812 г.)

Бележки

1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878 г.). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 73 – 82.