Първи армейски артилерийски полк

Първи армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1887 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Първи армейски артилерийски на Н.Ц.В. Симеон, Княз Търновски полк
Информация
Активна	1 януари 1887 – ноември 1944
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон	Видин (1887 – 1889) София (1889 – 1944)

История

Историята на полка започва на 1 януари 1887 година, когато във Видин, съгласно указ №290 от 31 декември 1886 година се формира „Обсадна“ батарея.^[1] На 11 януари 1892 година е преименуван на Софийска крепостна батарея, а на 1 януари 1892 съгласно заповед №1 в Софийски крепостен батальон.

Взема участие в Балканската война (1912 – 1913), като води боеве при Арнауткьой и Одрин.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е сформиран 24 септември 1915 и влиза в състава 1^-ва пехотна софийска дивизия, като на 4 октомври 1915 е развърнат в Първи софийски тежък артилерийски полк съставен от четири отделения и взема участие във войната.^[2] На 24 септември 1915 г. полкът, заедно с 1^-ви гаубичен полк влизат в състава на новосформираната 1^-ва тежка артилерийска бригада.^[3][4]

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[2]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 34 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 2507	Коне: 155 Волове: 2394	Обикновени коли: 921	Пушки и карабини: 493 Оръдия: 36

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в Софийски укрепен пункт. През 1928 година укрепеният пункт е реорганизирано в 1^-ви армейски артилерийски полк, но до 1937 година носи явното си наименование „укрепен пункт“.^[1]

На 16 юни 1937 година с раждането си Симеон, Княз Търновски е провъзгласен за почетен шеф на полка.^[5]

Мобилизиран е през септември 1944 година и се състои от четири отделения. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, като води боеве при Страцин, Куманово и Скопие. Демобилизиран е през ноември 1944 година, като 3^-то и 4^-то отделение биват допълнени и влизат в състава на 1-ви български армейски артилерийски полк. Когато полкът отсъства от гарнизона си, на негово място се формира допълваща батарея.^[1] С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви армейски артилерийски на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк на 1-ви армейски артилерийски полк.^[6]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• „Обсадна“ батарея (1 януари 1887 – 11 януари 1891)
• Софийска крепостна батарея (11 януари 1891 – 1 януари 1892)
• Софийски крепостен батальон (1 януари 1892 – 31 декември 1914)
• Софийски крепостен артилерийски полк (31 декември 1914 – 4 октомври 1915)
• Първи софийски тежък артилерийски полк (4 октомври 1915 – 1920)
• Софийски укрепен пункт (1920 – 1928)
• Първи армейски артилерийски полк (от 1928)
• Първи армейски артилерийски на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк (до 5 март 1946 г.)
• Първи армейски артилерийски полк (от 5 март 1946 г.)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Капитан	Владимир Ковачев	от 1 януари 1887
2.	Капитан	Атанас Раковски	от 9 януари 1891
3.	Майор	Димитър Перниклийски	от 1892
	Подполковник	Стоян Загорски	1900 – 1909
	Подполковник	Стефан Славчев	1 януари 1911 – 1912
	Полковник	Петко Вълчанов	1 март 1914 – януари 1915
	Полковник	Христо Вълчев	от януари 1915
	Полковник	Петко Вълчанов	Първа световна война
	Подполковник	Константин Аврамов	от 1929
	Подполковник	Константин Стоянов	1935 – 1939
	Полковник	Иван Сапунджиев	1939 – 1940
	Полковник	Петър Лисицов	14 септември 1944 – ноември 1944
	Полковник	Никола Милушев	от 1946

Бележки

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 196
2. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
4. ДВИА, ф. 139А, История на фондообразувателя
5. Шефски полкове на Българската войска, архив на оригинала от 15 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101215173544/http://www.kingsimeon.bg/pages/show/id/136, посетен на 7 октомври 2014
6. Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1