италиански художник и миниятюрис от Сиенската школа от 15 век From Wikipedia, the free encyclopedia
Приàмо дèла Куèрча (на италиански: Priamo della Quercia; * ок. 30 ноември 1400, Лука ?, † ок. 1467/68, Волтера?[1]) е италиански художник и миниятюрист, представител на Сиенската школа.[2]
Приамо дела Куерча | |
италиански художник и миниатюрист | |
Роден |
ок. 30 ноември 1400
Лука ? |
---|---|
Починал | ок. 1467
Волтера ? |
Националност | Италия |
Кариера в изкуството | |
Направление | Сиенска школа |
Повлиян | Доменико ди Бартоло, Тадео ди Бартоло |
Семейство | |
Баща | Пиетро д’Анджело |
Братя/сестри | Якопо дела Куерча |
Приамо дела Куерча в Общомедия |
.
Приамо дела Куерча е син на сиенския скулптор Пиетро д’Анджело и малък брат на знаменития скулптор Якопо дела Куерча. Датата на неговото раждане е неизвестна, но мястото вероятно е град Лука, където, съгласно съхранените документи, неговият баща работи от 1387 до 1422 г.
Ранното му формиране се основава на изучаването на готическата живопис в Лука и Пиза. През 1426 г. той изписва олтара-табернакул за манастирската църква „Св. св. Михаил и Петър“ в Манастир „дел’Анджело“ до Лука (сега в Музей „Вила Гуиниджи“, Лука). Олтарът е изпълнен през 1420-те г., като художникът изписва на него Христос Пантократор, Благовещение, няколко светии по страните и предела с чудесата на Архангел Михаил.
През 1428 г. художникът работи в провинция Лука, създавайки полиптих за църквата „Сан Лоренцо в Сегроминьо“ (сега загубен). Според някои източници Приамо го оставя недовършен и заминава за Сиена, а според други той продължава да работи в Лука до 1432 г. На този ранен период от неговото творчество се приписват и поясът на олтара „Св. Антоний-абат и св. Яков“ (1420-те г.) (Колекцията на Банка „Монте дей Паски ди Сиена“), триптих „Разпятие със светии“ (приписан му от Дж. Келаци Дини; частна колекция), „Мадоната с Младенеца“, изписана, както се предполага,[3] [4] с някакъв бохемски образец-прототип (продаден на аукцион на Сотбис през 1995 г.), „Мадоната с Младенеца и ангели“ (Музей „Метрополитън“, Ню Йорк) и олтар от три части „Мадоната с Младенеца и св. Урсула, Архангел Михаил, св. Агата и св. Лукия“ (Музей „Метрополитън“, Ню Йорк), изписан през 1442 г. за църквата „Сан Микеле“ под влияние на творчеството на Тадео ди Бартоло.
Като живописец с неголямо дарование Приамо дела Куерча, благодарение на своя по-голям и по-известен брат Якопо, се запознава с най-добрите сиенски художници. Предполага се, че благодарение на тези връзки се обединява с Доменико ди Бартоло и взема участие във фреските в „Санта Мария дела Скала“. Неговият брат, скулпторът Якопо, има добри връзки с ръководството на тази болница (през 1434 г. е предложен за длъжността на неин ректор, но не е избран). Приамо дела Куерча работи там съвместно с Доменико ди Бартоло и Лоренцо ди Пиетро (Векиета). Някои специалисти[5] предполагат, че там той участва като подмайстор на Доменико ди Бартоло, но поради голямата сума, изплатена на Приамо за тази работа хипотезата се отхвърля. Документите съобщават, че от него е изписана източната стена, на която е останала една-единствена фреска: „Аугустино Новело назначава първия ректор“. Събитието, дало повод за сюжета на фреската, се е случило в началото на XIV век, когато монахът-августинец Аугустино Новело назначава първия ректор на болницата. На фреската е изобразена голяма арка, декорирана с клони на виеща се лоза, а в долните ниши на арката има релефи на Адам и Ева. Пространството на фреската е поделено в дълбочина чрез три арки, тези три образуващи се пространства символизират различни степени на християнското милосърдие. На преден план монахът благословя стоящия пред него на колене ректор на болницата. В тази фреска художника до голяма степен се отдалечава от условния език на Международната готика, който е присъщ на неговите ранни творби. Също така жизнеността на човешките фигури у Приамо се получава по-неудачно в сравнение с разположените до тях хора от фреските на Доменико ди Бартоло, затова неговата творба изглежда доста по-скромно.
През 1440 г., когато той едва пристъпва към работата си над тези фрески (съгласно документите завършва и получава заплащане през 1442 г.), Приамо получава поръчка за изписване на главния олтар на църквата „Св. Архангел Михаил“ във Волтера (сега изгубен). В този град Приамо работи голяма част от оставащите му години. През 1445 г. изпълнява там триптих за Митницата по солта (сега произведението се пази в Ораторий на св. Антоний абат). Сред работите, изпълнени във Волтера, са: „Св. Бернардин в слава“, изписана за Палацо дей Приори (Волтера, Пинакотека), неголямата „Мадона с Младенеца и св. св. Яков и Виктор“ от болницата „Санта Мария Магдалена“ (носи датата 1450 г.; Волтера, Пинакотека) и „Мадоната с Младенеца, св. Ансан и св. Октавиан“, изпълнена за съда (Волтера, Пинакотека)[6][7].
През 1453 г. Приамо е отбелязан в Сиена, но през 1467 г. той се появява отново в документите на Волтера, въпреки че нито един от тези документи не е свързан с работата му.
В допълнение към изброените произведения, на него се приписва авторството на стенописите в параклиса „Среща на Мария и Елизабет“ извън Флорентинската порта във Волтера. Фреските изобразяват „Мадоната с Младенеца с Николай Толентински в слава“, „Бог Отец, ангели и светците Антоний абат, Виктор (?), Йероним (?) и Антоний от Падуа“. Стенописите вероятно са направени около 1446 г., когато Никола Толентински е канонизиран. Това приписване се подкрепя от Енцо Карли и Франко Леси.
Милард Мис приписва на Приамо авторството на миниатюрите в „Божествена комедия“ на Данте, собственост на Йейтс Томпсън (Британска библиотека, Лондон), но това приписване, направено през 1964 г., става предмет на дискусия и се оспорва от други експерти (Джон Поуп- Хенеси ги смята дело на Векиета; Джулиета Келаци Дини вярва, че са дело на Никола ди Улисе).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.