Правителство на Иван Багрянов

Правителството на Иван Багрянов е шестдесет и първото правителство на Царство България, назначено с Указ № 6 от 1 юни 1944 г.^[1]. Управлява страната до 2 септември 1944 г., след което е наследено от правителството на Константин Муравиев.^[2]

Правителство на Иван Багрянов
61-во правителство на България
Общи
Държавен глава	Регентство (Симеон II)
Председател	Иван Багрянов
Сформиране	1 юни 1944
Разпускане	2 септември 1944
Първоначален състав
Министри	10
~ мъже	10
~ жени	0
Представителство
Народно събрание	142 / 152
Хронология
Назначено от	XXV ОНС
Божилов Муравиев

Политика

Основната задача на новото българско правителство е да се удържи натискът от страна на Германия за прякото участие на страната във военните действия и да не се допусне окупиране на българските територии от съветската армия. За да избегне тази опасност, кабинетът трескаво търси възможност за сключване на примирие с Великобритания и САЩ (на 6 юни 1944 г. войските им дебаркират във Франция). В Кайро на среща с официални представители на двете страни е изпратен бившият председател на Народното събрание – англофилът Стойчо Мошанов. От започналите преговори става ясно, че съюзниците са разпределили Балканите на сфери на влияние и България е обещана на СССР. Примирие със САЩ и Великобритания може да се сключи или при безусловната капитулация на страната, или при териториални отстъпки на Гърция (вододайната зона на Рило-Родопския масив).^[2]

Вътрешна политика

На 7 август 1944 г. легалната опозиция излиза с нова декларация, подписана и от четрима представители на Отечествения фронт. В нея се настоява за назначаване на ново правителство, което да възстанови правата и свободите, залегнали в Търновската конституция. Опозицията настоява за преустановяване на военните действия между България и западните съюзници. Специално място в декларацията се отделя на обвързването на България със СССР.

На 23 август 1944 г. с разгрома на германците завърша Яшко-Кишиневската битка. Войските на Трети украински фронт достигат българската граница. Три дни по-късно правителството обявява, че Царство България ще спазва пълен неутралитет спрямо воюващите страни. От прегрупирането на съветските части по северната граница на България, пропагандата на руските радиостанции и поведението на САЩ и Великобритания става ясно, че той няма да бъде зачетен. Управляващите среди правят последен опит да запазят независимостта на страната – възложено е на легалната опозиция да образува правителство.^[2]

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Иван Багрянов, е образуван от политически дейци с прогерманска ориентация, провеждащи политиката на регентите.^[2]

Кабинет

Сформира се от следните 10 министри:^[2]

министерство	име		партия
председател на Министерския съвет		Иван Багрянов	безпартиен
вътрешни работи и народно здраве		Александър Станишев	безпартиен
външни работи и изповедания		Иван Багрянов (упр.)	безпартиен
народно просвещение		Михаил Арнаудов	безпартиен
финанси		Димитър Савов	безпартиен
правосъдие		Руси Русев (упр.)	безпартиен
война		Руси Русев	военен
търговия, промишленост и труд		Христо Василев	безпартиен
земеделие и държавни имоти		Дончо Костов	безпартиен
обществени сгради, пътища и благоустройство		Борис Колчев (упр.)	безпартиен
железници, пощи и телеграфи		Борис Колчев	безпартиен

Промени в кабинета

от 12 юни 1944

министерство	име		партия
външни работи и изповедания		Първан Драганов	безпартиен
земеделие и държавни имоти		Руси Русев	военен
правосъдие		Александър Сталийски	безпартиен
обществени сгради, пътища и благоустройство		Славейко Василев	безпартиен

Литература

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

1. ДВ. Указ № 6 от 1 юни 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 113 от 1 юни 1944 г.
2. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 218 – 222.