Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“

Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“ е редовен полет от международното летище „Форт Лодърдейл – Холивуд“, Форт Лодърдейл, Флорида, до международното летище „Лос Анджелис“, Лос Анджелис, с междинно кацане на международно летище „Далас/Форт Уърт“, Ървинг, Тексас, САЩ. На 2 август 1985 г. самолетът „Локхийд L-1011 ТриСтар“, който изпълнява полета, попада на микроизбухване, докато се приближава за кацане в Ървинг. Машината се удря в земята на около 1,6 км от пистата, удря кола близо до летището, сблъсква се с два резервоара за вода и се разпада. От 163 пътници на борда 137 души умират, а други 25 са ранени при катастрофата.^{[Б 1]}

Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“
Останките от задната част на самолета.
Кратки данни
Дата	2 август 1985 г.
Място	Международно летище „Далас/Форт Уърт“, Ървинг, Тексас, САЩ
Причина	Катастрофира при заход поради „срязване“ от вятъра, предизвикан от микроразрив
Самолет тип	„Локхийд L-1011-385-1 ТриСтар“
Авиокомпания	„Делта Еър Лайнс“
Кодово име	N726DA
Маршрут	Форт Лодърдейл – Далас – Лос Анджелис
Пътници	152
Екипаж	11
Загинали	137 (заедно с 1 на земята)
Оцелели	27
Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“ в Общомедия

Националният съвет за безопасност на транспорта определя, че катастрофата е резултат от решението на екипажа да лети през гръмотевична буря, липсата на процедури или обучение за предотвратяване или избягване на микроизбухвания и липсата на информация за опасността относно „срязването“ на вятъра.^[7][8][9] Прогнозите за микроизбухвания се подобряват през следващите години, като полет 1016 на „Ю Ес Еър“ е единствената последваща катастрофа, причинена от микроизбухвания на търговски самолет с фиксирано крило в Съединените американски щати към 2024 г.^[10]

Катастрофата довежда до най-дългия авиационен процес в американската история.^[11][12] Съдът установява, че както правителственият персонал, така и екипажът на полета проявяват небрежност, но „Делта“ носи отговорност, защото небрежността на нейните пилоти е непосредствената причина за инцидента.^[11][12] Десет години след катастрофата оцелели и членове на семействата на жертвите се събират във Флорида, за да отбележат десетата годишнина от инцидента.^[13] През 2010 г., 25 години след инцидента, е поставен мемориал на международното летище „Далас/Форт Уърт“ в Грейпвайн.^[14]

Вижте също

• Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“
• Списък на самолетни катастрофи

Бележки

1. Катастрофата на полет 191 в крайна сметка убива 137 души, включително 136 души на борда на самолета (3 члена на екипажа, 5 члена на кабинния екипаж и 128 пътници) и 1 човек на земята.^[1][2][3] Тази обща бройка включва двама пътници, които първоначално оцеляват при катастрофата, но по-късно умират в резултат на нараняванията си.^[4] На 4 октомври 1985 г. обгорен пътник, който също претърпява ампутации на двата си крака, умира повече от два месеца след катастрофата и става 137-ият и последен смъртен случай от катастрофата.^[1][3] Въпреки че медийните съобщения отразяват общо 137 смъртни случая в резултат на катастрофата,^[1] окончателният доклад на НСТБ идентифицира само 135 „фатални“ наранявания. В окончателния си доклад НСТБ обяснява, че федералните разпоредби определят „фатално нараняване“ като нараняване, което води до смърт в рамките на 30 дни след инцидент.^[5][6] По този начин от НСТБ се изисква по наредба да докладва последните двама пътници, които умират от нараняванията си, като „оцелели“, тъй като те не умират до повече от 30 дни след инцидента.^[5]