Петър Гудев

Петър Тодоров Гудев е български политик от Народнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 29-ото правителство (16 март 1907 – 29 януари 1908, нов стил).

Петър Гудев
български политик
Роден	13 юли 1863 г. Градец, Османска империя
Починал	8 май 1932 г. (68 г.) София, Царство България
Политика
Партия	Народнолиберална партия
Народен представител в: IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС
16-и министър-председател на България
3 март 1907 – 16 януари 1908
Петър Гудев в Общомедия

Биография

Петър Гудев е роден през 1862 година в село Градец (област Сливен). Учи право в Париж и завършва в Брюксел. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е председател на Народното събрание (1905 – 1907), а след убийството на Димитър Петков оглавява правителството, като същевременно е министър на вътрешните работи.^[1]

Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в правителството Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.^[2]

От 1899 до 1919 година Гудев е редактор на вестник „Нов век“ и след участието си в правителството се занимава активно с публицистична дейност. След войните се оттегля от обществения живот.^[1]

Петър Гудев умира на 8 май 1932 година в София.

Библиография

• Време е да видим Русия освободи ли ни (1887)
• Социализъм. Общи понятия (1905)
• История на Източния въпрос преди освобождението на България (1908)
• Против пропорционалната система (1909)
• Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. (1915)
• Памят и знания (1928)
• Нашите подбуждения или искания и желания (1929)
• Политически строй (1930)
• Работата (физиологически изследвания) (1932)

Бележки

1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 129 – 130.
2. Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 210 – 212.

Други източници

• Д-р Петър Гудев – политик и държавник от Борислав Гърдев
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки

• Петвеков, Б. (П. Гудев) Историята на Източния въпрос преди Освобождението на България. София, 1908