From Wikipedia, the free encyclopedia
Петнадесети пехотен ломски полк е български полк.
| Петнадесети пехотен ломски полк | |
 Печат на III дружина на XV пехотен ломски полк | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 19 януари 1889 – 17 декември 1920 15 август 1938 – февруари 1946 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон/щаб | Белоградчик |
| Марш | Ломци на Чеган |
| Битки/войни | Червената стена, Чеганска операция, Лажец |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Константин Каварналиев |
Петнадесети пехотен ломски полк е формиран във Видин под името Петнадесети пеши ломски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат 2-ра и 3-та дружини на Трети пеши бдински полк.[1] Приема знамето на 9-а Берковска пехотна дружина [2] и е част от 1-ва пеша бригада (заедно със Трети пехотен бдински полк) в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия. За дата на сформирането се приема 13 март 1889, когато е назначен и първият командир майор Никола Фурнаджиев. На 16 октомври 1891 г. подполковник Фурнаджиев е назначен за командир на 22-ри пехотен тракийски полк, а на негово място за командир на полка е назначен командира на дружина от 9-и пеши пловдивски на Нейно Царско Височество Принцеса Клементина Сакс-Кобург Готска полк подполковник Ангел Панев.[3] На 24 ноември 1896 г. полкът е преместен в Белоградчик.[4]
Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 23 септември 1912 г.: 95 офицери, 6 лекари, 5 чиновници, 8319 долни чинове, 825 коне[5]
Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 2 октомври 1912 г. (след отделянето на 47-и пехотен полк):
Полкът участва в боевете при Люлебургаз, Тюркбей, Кумбургаз и при атаката на чаталджанската позиция, Айвали, Долна махала.
Полкът се завръща в Белоградчик на 26 август 1913 г.
През септември 1915 г. полкът е мобилизиран и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.[6] Боен състав на 15-и пехотен Ломски полк към 1 октомври 1915 г.: 57 офицери, 419 подофицери и 4660 войници [7]
Полкът е в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия в боевете при Стойково Бърдо и завладяването на Зайчар, Чеганската операция и Червената стена. Съгласно сключената конвенция през септември 1918 година полкът остава в заложничество.[4]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 49 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4940 | Коне: 471 Волове: 6 | Обикновени коли: 71 Товарни коли: 217 Специални коли: 4 | Пушки и карабини: 3923 Картечници: 4 |
Демобилизиран е на 25 октомври 1918 г.
Със заповед №99 от 15 август 1938 година полкът е отново формиран от 2-ра дружина на 3-ти пехотен бдински полк.[1][4]
По време на Втората световна война (1941 – 1945), полкът е на гарнизон в Битоля, Крушевац и Бела паланка (1941 – 1942 и 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 6-а пехотна дивизия. Води военни действия при Стражевац, Бяла вода и Куршумли.[1] В началото на октомври 1944 г. получава задача да настъпи в района на Сливовик, к. 822, Коритници. На 14 октомври ломци участват в освобождението на Ниш, а след това в Косовската операция и завладяаването на Подуевското поле, освобождението на Подуево, настъпва през Копаоник планина и на 25 ноември достига линията Маджари-Майдан, където завършва бойният му път и дава 103 убити.
По времето когато полкът е на фронта в мирновременния му гарнизон се формира допълваща дружина. Към полка се числят 1-ви и 23-ти граничен участък и ловна рота.[1]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Майор (подполк. от 02.08.1891) | Никола Фурнаджиев | 13 март 1889 – 16 октомври 1891 |
| 2. | Подполковник | Ангел Панев | 16 октомври 1891 – 23 март 1894 |
| 3. | Подполковник | Стоян Георгиев | 24 март 1894 – 15 ноември 1894 |
| 4. | Подполковник | Васил Айранов | 15 ноември 1894 – 1896 |
| 5. | Подполковник | Георги Паничерски | 1896 – 1897 |
| 6. | Подполковник | Иван Попов | 29 януари 1897 – 15 януари 1900 |
| 7. | Подполковник | Иван Радионов | 15 януари 1900 – 21 ноември 1902 |
| 8. | Полковник | Гиню Кърджиев | 21 ноември 1902 – 31 декември 1904 |
| 9. | Полковник | Михаил Попов | 31 декември 1904 – 12 януари 1906 |
| 10. | Подполковник | Стоян Абрашев | 12 януари 1906 – 25 януари 1907 |
| 11. | Подполковник | Константин Каварналиев | 25 януари 1907 – 10 януари 1908 |
| 12. | Подполковник | Тодор Попов | 10 януари 1908 – 16 декември 1909 |
| 13. | Полковник | Теофан Хранов | 16 декември 1909 – 1 ноември 1913 |
| 14. | Полковник | Никола Дръжков | 1 ноември 1913 – 11 август 1914 |
| 15. | Подполковник | Атанас Вапцаров | 11 август 1914 – 25 октомври 1915 |
| 15. | Подполковник | Иван Жабински | 26 октомври 1915 – 27 февруари 1916 |
| 16. | Полковник | Стефан Илиев | 28 февруари 1916 – 26 март 1917 (убит) |
| 17. | Полковник | Васил Шишков | 27 март 1917 – 17 декември 1920 |
| 18. | Полковник | Христо Гагов | 15 август 1938 – средата на 1940 (преминава в запаса) |
| 19. | Полковник | Михаил Михайлов | 1940 – средата на март 1941 |
| 20. | Подполковник | Иван Кехайов | средата на март 1941 – 14 септември 1944 |
| 21. | Подполковник | Найден Шушулов | 14 септември 1944 – 28 ноември 1944 |
| 22. | Подполковник | Иван Кехайов | 28 ноември 1944 – 26 януари 1945 |
| 23. | Полковник | Неделчо Гетов | 1 март 1945 – февруари 1946 |
Други командири: Младен Чукурски
Ломци на Чеган[8]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
