From Wikipedia, the free encyclopedia
Луи Огюст Анри Дозон (на френски: Louis Auguste Henri Dozon) е френски филолог, албанолог, преводач и дипломат, служил на Балканите през втората половина на XIX век.[1][2] Дозон е един от основните защитници на Стефан Веркович по отношение на автентичността на „Веда Словена“.[3]
| Огюст Дозон Louis Auguste Henri Dozon | |
 | |
| Роден |
2 февруари 1822 г.
Шалон-ан-Шампан, Франция |
|---|---|
| Починал | 31 декември 1890 г.
|
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | филология, фолклористика, албанология |
| Огюст Дозон в Общомедия | |
Роден е на 2 февруари 1822 година в Шалон-ан-Шампан, регион Шампан-Ардени, Франция.[4] Произхожда от аристократично семейство от Шампан, чието име преди Революцията е Д'Озон, което активно участва в политическите борби. Баща му е председател на гражданския съд в града. По-късно е избран за депутат от Шалон и семейството се мести в Париж, където е съветник в Парижкия апелативен съд.[4]
Огюст Дозон учи в Шалон,[4] а след това антична и модерна литература в колежа „Сен Барб“ в Париж.[4][1][2] В „Сен Барб“ научава латински, гръцки, английски, италиански и немски език. Още 16-десетгодишен, Дозон пише стихове, занимава се и с история на френските изящни изкуства. Превежда сонети и драми на Шекспир. Движи се в поетичния кръг около Алфред дьо Вини, приятел е с Бодлер и публикува стихосбирка, озаглавена „Стихове“.[5]
През 1841 година завършва право и работи в Министерството на вътрешните работи във второ бюро на Дирекцията за изящните изкуства,[5] където отговаря за опазване на историческите паметници.[1][2] Обикаля страната и събира антики, гравюри и рисунки.[5] През 1844 година става член на Азиатското дружество, където се запознава с Бартелеми Сен Илер и Емил Бурнув.[5]
Дозон страстно се интересува от чужди езици и народи и решава да стане дипломат. През март 1854 година е назначен във външното министерство и изпратен като френски консул в Белград, където остава до 1863 година.[5][1][2] В Белград написва „Сръбски епос“, който издава във Виена през 1848 г., и идилията „Гората“, драмата в проза „Херуърд“, романа „Черната дреха“, драмата-легенда „Твардовски“, превежда „Рицарят Жан“ на Шандор Петьофи.[5] От 1863 до 1865 година Дозон е консул в Мостар,[5][1][2] откъдето пътува до Италия и до Гърция.[5] В Мостар пише върху сръбската граматика и превежда сръбски народни песни.[5]
През 1865 година е назначен за вицеконсул в Пловдив,[5][1][2] откъдето прави пътувания из българските земи и събира фолклорни материали. Получава орден „Меджидие“ IV степен от османското правителство, а на 25 август 1868 г. френското му връчва Ордена на почетния легион.[5]
През 1869 година е прехвърлен като консул в Янина, в 1875 се връща в Мостар, в 1878 година отива на Кипър, а от 1881 до 1885 година е консул в Солун.[1][2] Дозон продължава да събира народни песни и да ги превежда и издава на френски.[5]
Дозон особено се интересува от албанския език, който започва да учи в Янина след среща с Йохан Георг фон Хан. Изследванията му по албански език и фолклор – по-специално албанската устната литература, са публикувани в „Учебник по шкипски или албански език“ (Manuel de la langue chkipe ou albanaise), Париж 1879, и „Албански народни приказки, събрани и преведени“ (Contes albanais, recueillis et traduits), Париж 1881 г.[1][2]
През 1875 година получава академичен орден за трудовете и изследванията му в областта на славянските езици, а през 1880 става член-кореспондент на Френската академия.[5]
През 1885 година Дозон се връща във Франция и преподава руски език в Училището за източни езици. В 1888 година за второто издание на „Сръбският епос“ получава от крал Милан I Сръбски орден „Свети Сава“. През 1889 година, по повод Конгреса на ориенталностите в Стокхолм, превежда и издава „История на Кокандското ханство“ на Владимир Наливкин и „Нрави и обичаи на черемисите“. Подготвя за издаване и руска граматика, но на 31 декември 1890 година умира във Версай на 68-годишна възраст.[5]
На Огюст Дозон е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
