Мурад III

Мурад III, наричан често Размирния (на турски: Üçüncü Murat) е 12-ият султан на Османската империя, син на султан Селим II, управлява от 15 декември 1574 до смъртта си на 16 януари 1595 година.

Мурад III Murâd-ı sâlis
османски султан
Роден	4 юли 1546 г. Маниса, Османска империя
Починал	16 януари 1595 г. (48 г.) Цариград, Османска империя
Религия	сунитски ислям
Управление
Период	1574 – 1595
Предшественик	Селим II
Наследник	Мехмед III
Семейство
Род	Османска династия
Баща	Селим II
Майка	Нурбану Султан
Братя/сестри	Есмихан Султан
Партньор	Сафийе Султан
Деца	Мехмед III Айше Султан
Подпис
Мурад III в Общомедия

Наследявайки трона от своя баща Селим II, при възкачване на престола, заповядва да бъдат умъртвени петимата му по-млади братя, обичайна практика на възцаряващите се османски султани.

Управление

Мурад III има за учител и съветник ислямския богослов и преводач ходжа Саадедин^[1]. В крайна сметка султанът предпочита харемните забавления пред държавните дела. Поради тази причина голяма роля в политиката играят жените от султанския харем, в частност майка му Нурбану Султан и съпругата му Сафийе Султан, чието рождено име е София Бафо, венецианска аристократка, майка на Мехмед III.

При Мурад III значително се увеличава корупцията в империята.

През 1578 година започва поредната война с Иран. Според устни предания, Мурад III се допитал до приближените си коя война от всички, водени от Сюлейман I, е била най-тежка. Узнавайки, че това е била иранската кампания, Мурад решил да надмине знаменития си дядо и действително осъществил своето желание. Със значително числено и техническо превъзходство над противника, османската армия постига редица успехи: през 1579 година са окупирани Грузия и Армения, през 1580 година – южното и западното крайбрежие на Каспийско море. През 1585 година били разбити основните сили на иранската армия и завладян Азербайджан. Според Константинополския мирен договор с Иран, сключен през 1590 година, към Османската империя са присъединени големи части от Азербайджан, в това число бившата иранска столица Тебриз, цялото Закавказие, Кюрдистан, Луристан и Хузестан. Въпреки значителното териториално нарастване, войната довежда до отслабване на турската армия от понесените тежки загуби.

Османската империя през 1590 г.

Многобройни пратеници и писма са разменени между Елизабет I и султан Мурад III. Търговските споразумения между двете страни всяват смут в католическа Европа, особено след като Англия започва да изнася калай и олово за леене на оръдия и изготвяне на боеприпаси в Османската империя. Султан Мурад III и Елизабет I обсъждат съвместни военни операции по време на избухването на войната с Испания през 1585 година. В Рилския манастир е запазен калаен свещник, дар от султан Мурад.

Мурад III умира през 1595 година в Топкапъ сарай.

Потомство

Съпругите на Мурад III са Сафийе Султан, Шемсирухсар хатун, Шахихубан хатун, Назпервер хатун, Фюлане (дъщеря на влашкия владетел Мирчо V Чобан с християнското име Добра^[2]). Дълги години Сафийе е единствената му наложница и султанът поддържа моногамна връзка с нея, въпреки че майка му Нурбану Султан го съветва да си вземе и други жени, за да има повече синове^[3]. През 1583 г. Нурбану дори обвинява Сафийе, че използва магии, за да направи Мурад импотентен и да му попречи да си вземе други наложници^[4]. Най-после Мурад приема две красиви наложници, които му представя сестра му Есмехан. Така султанът става баща на общо двадесет синове и двадесет и седем дъщери^[5].

Наследява го синът му от Сафийе Султан Мехмед III, който при възкачването си на престола нарежда да бъдат екзекутирани всичките му братя. Най-голямата и любима дъщеря на Мурад е Айше Султан († 1605), омъжена последователно за великите везири босненеца Ибрахим паша Дамат и Хасан паша Йемиши Дамат от Ругова – и двамата бивши еничари, рекрутирани от християнски семейства.

Източници

1. Енциклопедия „България“, том 6; БАН, 1982
2. Grigore TOLOACA, Fiica lui Petru Rares, mama a doi musulmani si o cadana
3. Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-507673-8.
4. Pedani, M. P. (2000). „Safiye's Household and Venetian Diplomacy“, р.13
5. Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press, р.94