Магмените скали са един от трите основни типа скали в земната кора, заедно с метаморфните и седиментните. Образувани са при застиване и кристализация на магмата при различни геоложки условия, които се определят от химичния състав, дълбочината, формата и обема ѝ.[1] От една и съща магма, в зависимост от дълбочината на застиването ѝ, се формират различни видове скали.[1] Тази дълбочина е много важен фактор, определящ трите им вида възможен фациес (вид).[2] За магмените скали е характерно голямото разнообразие, което е резултат от сложната еволюция на основните типове магми, на процесите на диференциация, хибридизация и асимилация.[3]
Химичният състав на интрузивните и ефузивните скали е почти идентичен, тъй като са образувани от еднакъв изходен материал. Характерни минерали, изграждащи магмените скали, са ортоклаз, кварц, фелдшпат, плагиоклаз, биотит, амфибол, пироксен, оливин.[5]
Предполага се, че ултрабазичните и базичните магми се зараждат в горния слой на мантията и в базалтовия слой на планетата. Киселата магма се заражда в гранито-метаморфния слой на земната кора или се отделя при диференциация на веществата в мантията. Някои учени допускат, че при разтопяването на скалите под въздействието на високи температура и налягане в дълбоките слоеве на земните недра се формира вторична, палингенна магма.[3]
В зависимост от дълбочината, на която кристализира магмата
Абисален (дълбочинен) фациес – застиването на магмата става бавно при високо петростатично налягане (налягане на скалите) и при наличието на летливи компоненти. В този случай се наблюдава пълна кристализация, при която се образуват равномернозърнести скали с индивидуализирани минерали, а находищата са обширни и с голям обем.[2]
Хипоабисален (полудълбочинен) фациес – Магмата застива при по-ниско петростатично налягане и по-бързо. При кристализация при такива условия се образуват неравномернозърнести скали.[2]
Ефузивен (вулканичен) фациес – понижаването на температурата и налягането е рязко, тъй като застиването става над земната кора. Почти всички летливи компоненти излитат, при което кристализацията става бързо и поради това е непълна. Много често в скалите се среща лава, застинала във вид на вулканично стъкло.[2]
В зависимост от това дали магмата кристализира под земната повърхност или над нея във вид на лава
Интрузивни скали (плутонични) – образуват се при охлаждане на магмата на различна дълбочина под земната повърхност.[6] Интрузивните скали имат пълна кристална структура, с ясно изразена последователност на кристализацията на минералите, дължащи се на бавното изстиване на магмата в дълбоките земни пластове.[7]
Ефузивни скали (еруптивни, вулканични) – формират се след изливането на магмата върху земната повърхност. Имат неравномерна, непълна кристалинна и стъкловидна структура, дължаща се на бързото изстиване на лавата на повърхността.[6][7]
Първични магмени скали – образуват се при кристализация на магмена топилка. Делят се на:
– Главни – изграждат основната част от скалата. От своя страна те се делят на[4]
– Салични – Главните химични елементи, които ги изграждат са силиций и алуминий. Това са фелдшпатите, кварцът и плагиоклазите.
– Фемични – с високо съдържание на желязо и магнезий. Такива са оливин, пироксени, амфиболи, слюди.
– Второстепенни – Изграждат до 10% от магмените скали.[4]
– Акцесорни – Срещат се в малки количества във вид на добре оформени зърна. Характерни са за някои магмени скали, съдържащи минерали като илменит, хлорит, титанит, апатит, циркон, турмалин.[4]
Вторични магмени скали – Възникват вследствие изменението на първичните минерали при постмагматични процеси. Такива са скалите, съдържащи минералите актинолит, хлорит, епидот, серицит, каолинит.[4]
Николов, Тодор Г. Основи на палеонтологията и историчната геология. София,Университетско издателство "Св. Климент Охридски",1996.ISBN 954-07-0364-6.с. 26.
Николов, Тодор Г. Основи на палеонтологията и историчната геология. София,Университетско издателство "Св. Климент Охридски",1996.ISBN 954-07-0364-6.с. 27.
