From Wikipedia, the free encyclopedia
Къзълорда (на казахски: Қызылорда), в миналото наричан още Къзъл-Орда, Перовск, Ак-Мечет, е град в Казахстан, административен център на Къзълординска област.
| Къзълорда Қызылорда | |
| — град — | |
 | |
 | |
  Къзълорда | |
| Страна |  Казахстан |
|---|---|
| Област | Къзълординска област |
| Площ | 240 km² |
| Надм. височина | 128 m |
| Население | 257 299 души (2016) 1072 души/km² |
| Кмет | Нурлибек Налибаев |
| Основаване | 1820 |
| Град от | 1867 |
| Пощенски код | 120000 |
| Телефонен код | +7 7242 |
| МПС код | N, 11 |
| Официален сайт | www.kyzylorda.gov.kz |
| Къзълорда в Общомедия | |
Разположен е в Южен Казахстан, на брега на река Сърдаря. В периода 1925 – 1929 г. е столица на Казахската АССР в състава на РСФСР. Към 2016 г. има население от 257 299 души.[1]
Селището е основано като крепост Ак-Мечет в границите на Кокандското ханство през 1818 година. На 28 юли 1853 г. крепостта е нападната и превзета от руски войски под командването на генерал Василий Перовский и е преименувана на форт Перовский. През декември същата година гарнизонът на крепостта успешно я отбранява, когато е обсадена от кокандски войски.[2]
През 1867 г. крепостта е превърната в град Перовск, който става уезден център на Сърдаринска област. Откриват се училища, оризища, завод за кирпич и вятърни мелници. След пускането в експлоатация на жп линията Оренбург – Ташкент, в града е построена жп гара.[2]
На 30 октомври 1917 г. в Перовск е установена съветска власт. През 1925 г. градът е преименуван на Къзъл-Орда (букв. „Червена армия“), а столицата на Казахската автономна съветска социалистическа република е преместена тук от Оренбург. През 1929 г. столицата е преместена в Алма-Ата.[2]
През 1930-те и 1940-те години населението на града значително нараства благодарение на преселници от други краища на СССР: политически изгнаници, депортирани поляци от Западна Украйна и Беларус, немци, корейци от Далечния Изток, народи от Крим и Северен Кавказ, както и евакуирани хора от завладените от Нацистка Германия региони. През 1960-те и 1970-те години заедно с хартиените, механическите и обувните заводи възникват нови съседни селища.[2]
На 17 юни 1997 г. с указ на президента на Казахстан градът е преименуван от Къзъл-Орда на Къзълорда, а с него и областта е преименувана на Къзълординска.[2]
| 1897[3] | 1959[3] | 1970[3] | 1979[3] | 1989[3] | 1991[3] | 1999[3] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 5058 | 65 902 | 122 373 | 156 128 | 151 791 | 158 200 | 157 364 |
| 2005[3] | 2007[3] | 2008[3] | 2009[3] | 2010[3] | 2011[3] | 2012[3] |
| 158 592 | 164 103 | 166 818 | 188 682 | 193 106 | 198 389 | 201 719 |
| 2013[3] | 2014[3] | 2015[3] | 2016[1] | |||
| 207 721 | 212 918 | 219 967 | 257 299 |
Етническият състав на града към 2016 г. е 92,62% казахи, 3,56% руснаци, 2,19% корейци, 0,45% татари и 1,18 други етноси.[4]
Климатът в Къзълорда е студен пустинен. Средната годишна температура е 10,8 °C, а средното количество годишни валежи е 151 mm.[5]
 Климатични данни за Къзълорда  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 15,2 | 21,8 | 31,3 | 39,3 | 41,4 | 44,6 | 46,0 | 44,7 | 42,0 | 35,7 | 26,0 | 17,2 | 46,0 |
| Средни максимални температури (°C) | −2,5 | 0,2 | 8,8 | 20,3 | 27,2 | 32,9 | 34,3 | 32,6 | 26,1 | 17,4 | 7,2 | −0,4 | 17,0 |
| Средни температури (°C) | −6,8 | −5 | 2,7 | 13,3 | 20,3 | 26,1 | 27,8 | 25,7 | 18,6 | 10,2 | 1,9 | −4,7 | 10,8 |
| Средни минимални температури (°C) | −10,3 | −9,2 | −2,2 | 6,9 | 13,2 | 18,8 | 20,8 | 18,6 | 11,7 | 4,0 | −2,4 | −8,2 | 5,1 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −33 | −33,9 | −26 | −8 | −0,8 | 7,2 | 10,9 | 6,0 | −1 | −12,6 | −25,1 | −31 | −33,9 |
| Средни месечни валежи (mm) | 19 | 15 | 17 | 16 | 16 | 10 | 6 | 4 | 4 | 10 | 17 | 17 | 151 |
| Средна влажност на въздуха | 78 | 74 | 65 | 49 | 41 | 35 | 34 | 34 | 40 | 52 | 70 | 77 | 54 |
| Източник: Погода и Климат[5] | |||||||||||||
Развита е леката промишленост, в частност хранително-вкусовата, тъй като в покрайнините на града се отглежда значително количество ориз.[6] Произвеждат се строителни материали, а в района на града се добива нефт.[7]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
