From Wikipedia, the free encyclopedia
Ко̀зица (на македонска литературна норма: Козица; на албански: Kozica) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
| Козица Козица | |
| — село — | |
 Традиционни къщи в селото | |
  Козица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 812 m |
| Население | 82 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Козица в Общомедия | |
Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.
В XIX век Козица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1870 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Козица (Kozitza) е посочено като село с 31 домакинства със 118 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Козица живеят 585 българи-християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Козица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Козица има 592 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Козица:[6]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 78 | 48 | 62 | 17 | 79 | 194 | 145 | 339 |
При избухването на Балканската война 33 души от Козица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Козица като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 друг.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 81 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Арсо Цветков (1879 – 1902), български революционер Божин Силянов Ангелов, брат на Йордан Пиперката, български революционер от ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета и участва в сражението при село Сълп[10] Джико Алексиев, македоно-одрински опълченец, Кичевска чета[11] Йордан Пиперката (1870 – 1903), български революционер Иван Кръстев Дамянов (1882 – ?), завършил минно инженерство в Лиеж в 1906 г.[12] Илинка Божинова (1874 – ?), българска революционерка Киро Александров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, хлебар, 1 рота на 4 битолска, ранен на 17 юни 1913[13] Магден Йовев Манчевски, български общественик, председател на Кичевското братство,[14] и предприемач, виден столичен хлебопекар, подпредседател на управ. съвет на Занаятчийската кооперативна банка, член на индустриалната камера Миладин Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, хлебар, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Емирица на 26 януари 1913 година[15] Милан К. Дамянов (1885 – 1963), български военен и общественик Софе Алексов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, овощар, 1 рота на 4 битолска дружина, уволнен по болест на 2 януари 1913 година[15] Яне Георгиев (1868 – ?), български революционер, по професия хлебар, завършва I отделение. В 1895 година се присъединява към ВМОРО и през 1902 – 1903 г. е войвода и ръководител на революционния комитет в Козица[16]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
