From Wikipedia, the free encyclopedia
Карл Пиърсън[1] (27 март 1857 – 27 април 1936[2]) е английски математик и биостатистик. Приписва му се създаването на дисциплината математическа статистика.[3][4] Той основава първия в света университетски статистически отдел в Университетски колеж Лондон през 1911 г. и допринася значително за областта на биометрията и метеорологията. Пиърсън е протеже и биограф на сър Франсис Галтън. Той редактира и завършва както „Здравия разум на точните науки“ (Common Sense of the Exact Sciences) на Уилям Кингдън Клифърд (1885), така и „Историята на теорията на еластичността“ том 1 (1886 – 1893) и том 2 (1893), (History of the Theory of Elasticity, Vol. 1 and 2) на Исак Тодхънтър, след смъртта им.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране; съкращаване на уводната част и библиографията. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Карл Пиърсън Karl Pearson | |
 Карл Пиърсън, 1912 | |
| Роден |
27 март 1857
|
|---|---|
| Починал | 27 април 1936
Колдхарбър, Съри, Англия |
| Погребан | Великобритания |
| Религия | Атеист |
| Учил в | King's College, Cambridge Хайделбергски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Право Германистика Евгеника Математика Статистика |
| Работил в | Университетски колеж Лондон King's College, Cambridge |
| Известен с | Метод на главния компонент, Разпределение на Пиърсън, Хи-квадрат тест на Пиърсън, Корелационен коефициент на Пиърсън, Phi коефициент, Хи-квадрат разпределение, Хистограма, Ексцес, Мода, Случайно обхождане, The Grammar of Science |
| Награди | Медал Дарвин 1898 Weldon Memorial Prize (1912) |
| Повлиял | Албърт Айнщайн Хенри Лъдуел Мур Джеймс Артър Харис |
| Карл Пиърсън в Общомедия | |
Пиърсън е роден в Айлингтън, Лондон в семейство на квакери. Баща му е Уилям Пиърсън, а майка му – Фани (по баща Смит), има брат и сестра – Артър и Ейми. Пиърсън посещава University College School, след което King's College, Cambridge през 1876 г., за да учи математика,[5] завършвайки през 1879 г. След това пътува до Германия, за да учи физика в университета в Хайделберг при Г. Х. Куинке и метафизика при Куно Фишер. Посещава и Берлинския университет, където присъства на лекциите на физиолога Емил дю Боа-Реймон за дарвинизма (Емил е брат на математика Пол дю Боа-Реймон). Пиърсън също изучава римско право, преподавано от Брунс и Момзен, средновековна немска литература и немска литература от 16-ти век и социализъм. Той става опитен историк и германист и прекарва голяма част от 1880-те години в Берлин, Хайделберг, Виена, Ленцкирх и Брикслег. Пише по теми като Страстите на Исус,[6] религия, Гьоте, Вертер, както и теми, свързани със секса,[7] и е основател на Клуба на мъжете и жените (Men and Women's Club).[8]
На Пиърсън е предложен пост по германистика в Кингс Колидж, Кеймбридж. Сравнявайки студентите от Кеймбридж с тези, които познава от Германия, Пиърсън намира немските студенти за неатлетични и слаби. Той пише на майка си: „Преди мислех, че леката атлетика и спортът са надценени в Кеймбридж, но сега мисля, че не могат да не бъдат високо ценени.“[9]
След завръщането си в Англия през 1880 г. Пиърсън за първи път посещава Кеймбридж.
В първата си книга, The New Werther, Пиърсън дава ясна индикация защо е изучавал толкова много различни предмети:
| „ | От науката се устремявам към философията, от философията – към нашите стари приятели поетите, а после, преуморен от твърде много идеализъм, си въобразявам, че съм практичен, когато се връщам към науката. Опитвали ли сте се някога да си представите всичко, което си струва да се знае на света – че няма нито един предмет във Вселената, който да не заслужава изследване? Гигантите на литературата, тайните на многоизмерното пространство, опитите на Болцман и Крукс да проникнат в самата лаборатория на природата, Кантовата теория за вселената и най-новите открития в ембриологията с техните прекрасни разкази за развитието на живота - каква необятност, която не можем да проумеем! [...] Човечеството изглежда на прага на ново и славно откритие. Това, което Нютон направи, за да опрости движенията на планетите, сега трябва да се направи, за да се обединят в едно цяло различните изолирани теории на математическата физика.[10] | “ |
След това Пиърсън се завръща в Лондон, за да учи право, подражавайки на баща си:
| „ | След като пристигнах в Лондон, започнах да чета в кантората на Линкълн'с Ин, съставях фактури за покупко-продажба и бях призован в адвокатската колегия, но разнообразявах юридическите си занимания с лекции за топлината в Барнс, за Мартин Лутер в Хампстед и за Ласал и Маркс в неделя в революционните клубове около Сохо[10]. | “ |
Следващият му ход в кариерата е в Inner Temple, където чете право до 1881 г. (въпреки че никога не го е практикувал). След това се връща към математиката, замествайки професора по математика в Кралския колеж в Лондон през 1881 г. и професора в Университетски колеж Лондон през 1883 г. През 1884 г. е назначен в Голдсмидската катедра по приложна математика и механика в Университетски колеж Лондон. Пиърсън става редактор на Common Sense of the Exact Sciences (1885), когато Уилям Кингдън Клифърд умира. През 1891 г. също е назначен за професор по геометрия в Gresham College ; тук той се среща с Уолтър Франк Рафаел Уелдън, зоолог, който има някои интересни проблеми, изискващи количествени решения.[11] Сътрудничеството в областта на биометрията и еволюционната теория е плодотворно и продължава до смъртта на Уелдън през 1906 г.[12] Уелдън запознава Пиърсън с братовчеда на Чарлз Дарвин Франсис Галтън, който се интересува от аспекти на еволюцията като наследственост и евгеника . Пиърсън става протеже на Галтън, понякога до ръба на преклонението .
След смъртта на Галтън през 1911 г., Пиърсън се заема с изготвянето на неговата биография - тритомна книга с разказ, писма, родословия, коментари и снимки - публикувана през 1914, 1924 и 1930 г., като голяма част от собствените пари на Пиърсън плащат за нейното отпечатване. Биографията, направена „за да задоволя себе си и без оглед на традиционните стандарти, на нуждите на издателите или на вкусовете на четящата публика“, възхвалява живота, работата и наследството на Галтън. Пиърсън прогнозира, че Галтън, а не Чарлз Дарвин, ще бъде запомнен като най-удивителния внук на Erasmus Darwin .
Когато Галтън умира, той оставя своето имущество на Лондонския университет за Катедра по Евгеника. Пиърсън е първият титуляр на тази катедра — Катедрата по евгеника на Галтън , по-късно Катедрата по генетика на Галтън[13] — в съответствие с желанието на Галтън. Той формира Департамента по Приложна статистика (с финансовата подкрепа на компанията Дрейпърс ), в който включва биометричните лаборатории и лабораториите на Галтън. Пиърсън остава в отдела до пенсионирането си през 1933 г. и продължава да работи до смъртта си в Колдхарбър, Съри на 27 април 1936 г.
През 1890 г. Пиърсън се жени за Мария Шарп. Двойката има три деца: Сигрид Лотиша Пиърсън, Хелга Шарп Пиърсън и Егон Пиърсън, който сам става статистик и наследява баща си като ръководител на Отдела по Приложна статистика в Университетския колеж. Мария умира през 1928 г., а през 1929 г. Карл се жени за Маргарет Виктория Чайлд, сътрудничка в Биометричната лаборатория. Той и семейството му са живели на адрес "7 Well Road" в Хампстед, сега маркиран със синя табела .[16][17]
Когато през 1902 г. 23-годишният Алберт Айнщайн създава учебната група на Академия Олимпия, заедно с двамата си по-млади приятели Морис Соловин и Конрад Хабихт, първото му предложение за четене е Граматика на науката на ("The Grammar of Science") Пиърсън. Тази книга обхваща няколко теми, които по-късно стават част от теориите на Айнщайн и други учени.[18] Пиърсън твърди, че законите на природата са относителни към способността за възприятие на наблюдателя. Необратимостта на природните процеси, твърди той, е чисто относителна концепция. Наблюдател, който пътува с точната скорост на светлината, би видял едно вечно "сега" или липса на движение. Той спекулира, че наблюдател, който пътува по-бързо от светлината, ще види обръщане на времето, подобно на кино филм, който се пуска назад. Пиърсън също обсъжда антиматерията, четвъртото измерение и бръчките във времето.
Относителността на Пиърсън се основава на идеализъм, в смисъл на идеи или картини в ума . „Има много признаци“, пише той, „че здравият идеализъм със сигурност замества, като основа за естествената философия, грубия материализъм на по-старите физици.“ (Предговор към второ издание, Граматиката на науката, "The Grammar of Science") Освен това той заявява: „...науката в действителност е класификация и анализ на съдържанието на ума. . ." „В интерес на истината областта на науката е много повече съзнание, отколкото външен свят.“ ( Пак там, гл. II, § 6) „По този начин законът в научен смисъл по същество е продукт на човешкия ум и няма значение извън човека.“ ( Пак там, гл. III, § 4)[19]
Евгеник, който прилага своя социален дарвинизъм към цели нации, Пиърсън вижда войната срещу „нисшите раси“ като логично следствие от теорията за еволюцията. „Моят възглед – и мисля, че може да се нарече научен възглед за една нация“, пише той, „е този за организирано цяло, поддържано на висока степен на вътрешна ефективност, като се гарантира, че числеността му е значително набрана от по-добрите запаси и се поддържа висока степен на външна ефективност чрез състезание, главно чрез война с по-низши раси."[20] Той разсъждава, че ако теорията на Август Вайсман за зародишната плазма е вярна, нацията пилее пари, когато се опитва да подобри хората, които произхождат от беден произход.
Вайсман твърди, че придобитите характеристики не могат да бъдат унаследени. Следователно обучението е от полза само за обученото поколение. Децата няма да проявят усвоените подобрения и на свой ред ще трябва да бъдат подобрени. „Нито един дегенерирал и немощен род няма да бъде превърнат в здрав род от натрупаните ефекти от образованието, добрите закони и санитарната среда. Такива средства могат да направят отделните членове на групата годни, ако не и силни членове на обществото, но същият процес ще трябва да бъде преминаван отново и отново и с тяхното потомство, и то във все по-широки кръгове, ако групата, поради условията, в които обществото я е поставило, е в състояние да увеличи числеността си."[21]
„Историята ми показва един и само един начин, по който е постигнато високо ниво на цивилизация, а именно борбата между расите и оцеляването на физически и умствено по-здравата раса. Ако искате да знаете дали низшите човешки раси могат да развият по-висш тип, опасявам се, че единственият начин е да ги оставите да се бият помежду си и дори тогава борбата за съществуване между индивид и индивид, между племе и племе, може да не бъде подкрепено от този физически подбор поради конкретен климат, от който вероятно зависи толкова много успеха на арийците.“[22]
Преживе Пиърсън е известен като виден „ свободомислещ “ и социалист. Той изнася лекции по въпроси като „ женския въпрос “ (това е епохата на суфражисткото движение в Обединеното кралство)[23] и върху Карл Маркс . Неговият ангажимент към социализма и неговите идеали го карат да откаже предложението да бъде създаден OBE ( Офицер на Ордена на Британската империя ) през 1920 г., както и рицарство през 1935 г.
В Мита за еврейската раса[24] ("The Myth of the Jewish Race") Рафаел и Дженифър Патаи цитират възражението на Карл Пиърсън от 1925 г. (в първия брой на списанието Annals of Eugenics, което той основава) срещу еврейската имиграция във Великобритания. Пиърсън твърди, че тези имигранти „ще се превърнат в паразитна раса. [. . . ] Средно погледнато, и по отношение на двата пола, това чуждо еврейско население е донякъде по-низшо физически и умствено от местното население."[25]
Заключителните бележки на Пиърсън при оттеглянето му от поста редактор на Annals of Eugenics показват усещане за провал на целта му да използва научното изследване на евгениката като ръководство за морално поведение и обществена политика.[26]
| „ | През двадесет и двете години, в които заемах поста на професор Галтън, се стремях да докажа, че евгениката може да се развива като академично изследване, и на второ място, че заключенията, направени от това изследване, могат да се превърнат в основа за социална пропаганда само когато има солидни научни основания, на които да се основават нашите преценки и в резултат на това нашите мнения за моралното поведение. Дори и в наши дни има твърде много общи впечатления, извлечени от ограничен или твърде често погрешно интерпретиран опит, както и твърде много недостатъчно доказани и твърде слабо приети теории, за да може всяка нация да пристъпи прибързано към неограничено евгенично законодателство. Това твърдение обаче не бива да се приема като оправдание за спиране за неопределено време на всички евгенични учения и всяка форма на общи действия по въпросите на пола. | “ |
През юни 2020 г. UCL обяви, че преименува две сгради, които са кръстени на Пиърсън, поради връзката му с евгениката.[27]
Карл Пиърсън е важен за основаването на школата на биометрията, която е конкурентна теория за описване на еволюцията и наследяването на населението в началото на 20-ти век. Неговата серия от осемнадесет статии „Математически приноси към теорията на еволюцията“ го утвърждава като основател на биометричната школа за наследство. Всъщност Пиърсън посвещава много време през 1893 до 1904 г. на разработването на статистически техники за биометрия.[28] Тези техники, които днес се използват широко за статистически анализи, включват Теста хи-квадрат, Стандартното отклонение и Коефициентите на корелация и регресия . Законът на Пиърсън за наследствеността на предците гласи, че зародишната плазма се състои от наследствени елементи, унаследени от родителите, както и от по-далечни предци, чийто дял варира за различните признаци.[29] Карл Пиърсън е последовател на Галтън и въпреки че двамата се различават в някои отношения, Пиърсън използва значителна част от статистическите му концепции при формулирането на биометричната школа за наследяване, като например Закона за регресията. Биометричната школа, за разлика от менделците, се фокусира не върху предоставянето на механизъм за унаследяване, а по-скоро върху предоставянето на математическо описание на наследството, което не е причинно-следствено по природа. Докато Галтън предлага прекъсната теория за еволюцията, в която видовете ще трябва да се променят чрез големи скокове, а не чрез малки промени, натрупани с времето, Пиърсън сочи недостатъци в аргумента на Галтън и всъщност използва идеите му, за да продължи една непрекъсната теория за еволюцията, докато менделците предпочитат прекъсната теория. Докато Галтън се съсредоточава основно върху прилагането на статистически методи за изследване на наследствеността, Пиърсън и колегата му Уелдън разширяват статистическите разсъждения в областите на наследяване, вариации, корелация и естествен и полов подбор.[30]
За Пиърсън теорията на еволюцията не е имала за цел да идентифицира биологичен механизъм, който обяснява моделите на унаследяване, докато теорията на Мендел постулира гена като механизъм за наследяване. Пиърсън критикува Бейтсън и други биолози за неуспеха им да възприемат биометрични техники в своето изследване на еволюцията.[31] Пиърсън критикува биолозите, които не се съсредоточават върху статистическата валидност на своите теории, заявявайки, че "преди да можем да приемем [която и да е причина за прогресивна промяна] като фактор, трябва не само да сме показали неговата правдоподобност, но ако е възможно да сме демонстрирали количествената му способност"[32] Биолозите се поддават на „почти метафизични спекулации относно причините за наследствеността“, които заменят процеса на събиране на експериментални данни, който всъщност може да позволи на учените да стеснят потенциалните теории.[33]
За Пиърсън законите на природата са полезни за правене на точни прогнози и за кратко описание на тенденциите в наблюдаваните данни.[30] Причинно-следствената връзка е опитът, „че определена последователност се е случила и се е повторила в миналото“.[32] По този начин идентифицирането на конкретен механизъм на генетиката не е достойно занимание на биолозите, които вместо това трябва да се съсредоточат върху математически описания на емпирични данни. Това отчасти довежда до ожесточен дебат между биометриците и менделците, включително Бейтсън . След като Бейтсън отхвърля един от ръкописите на Пиърсън, който описва нова теория за променливостта на потомството или хомотипоза, Пиърсън и Уелдън създават Биометрика през 1902 г.[34] Въпреки че биометричният подход към наследяването в крайна сметка отстъпва на Менделския, техниките, разработени от Пиърсън и биометриците по това време, са жизненоважни за изследванията на биологията и еволюцията днес.
Пиърсън постига широко признание в редица дисциплини и неговото членство и награди от различни професионални организации отразява това:
Избран е и за почетен сътрудник на Кингс Колидж, Кеймбридж, Кралското дружество в Единбург, Университетски колеж Лондон и Кралското медицинско дружество, както и член на Клуба на актюерите. На 23 март 2007 г. в Лондон се провежда конференция по случай 150-годишнината от рождението му.
Работата на Пиърсън е всеобхватна в широкото приложение и развитие на математическата статистика и обхваща областите на биологията, епидемиологията, антропометрията, медицината, психологията и социалната история.[35] През 1901 г., заедно с Уелдън и Галтън, той основава списанието Биометрика, чиято цел е развитието на статистическата теория.[36] Той редактира това списание до смъртта си. Сред онези, които помагат на Пиърсън в неговите изследвания, са редица жени математици, включително Беатрис Мейбъл Кейв-Браун-Кейв, Франсис Кейв-Браун-Кейв и Алис Лий . Той също така основава списанието Annals of Eugenics (сега Annals of Human Genetics ) през 1925 г. Той публикува Изследователските мемоари на компанията Дрейпърс до голяма степен, за да предостави запис на резултатите от Департамента по Приложна статистика, които не са публикувани другаде.
Мисленето на Пиърсън е в основата на много от „класическите“ статистически методи, които се използват широко днес. Примери за неговия принос са:
Статии
Разни
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
