Карбонилна група

Карбонилната група представлява въглероден атом свързан чрез двойна връзка с кислороден атом (=C=O). Тъй като въглеродния атом е от четвърта валентност, той може да образува още две връзки. В зависимост от това с какви атоми/алкилови остатъци/функционални групи е свързан той, се образуват различни класове органични съединения, като алдехиди (един водороден атом и един алкилов остатък), кетони (два алкилови остатъка), карбоксилни киселини (една хидроксилна група и един алкилов остатък) (както и техните производни – соли, естери, анхидриди, аминокиселини и др.), амиди, имиди, въглехидрати (монозахариди, алдоза, захар и др.) и др. Съединенията съдържащи карбонилна група се наричат и карбонилни съединения. Поради разпространеността на карбонилната група и нейната реактивоспособност тя се смята за най-важната функционална група в органичната химия.^[1]

Тъй като кислородният атом има по-висока електроотрицателност, електронната плътност е изтеглена към него и той има частичен отрицателен заряд (т.е. двойната връзка въглeрод – кислород е поляризирана). Типични реакции за двойните връзки са присъединителните реакции. Поради поляризираната връзка типична реакция за карбонилната група е т.нар. нуклеофилно присъединяване (A_N). Друга типична реакция, в която участва карбонилната група, е нуклеофилното замeстване (S_N). Карбонилната група може да се редуцира с водород, при което се получават алкохоли.

Източници

1. Clayden, Greeves, Warren, Wothers; Organic Chemistry; Oxford University Press, 2001