Итало-турска война

Италианско-турската война (на италиански: Guerra italo-turca; на турски: Trablusgarp Savaşı, Триполитанска война) е колониална война между Италия и Османската империя, състояла се в периода 1911 – 1912 година. В историографията често е наричана Триполитанска война, като в турската и италианската историография е наричана Guerra di Libia (Либийска война) или Campagna di Libia (Кампания в Либия). Бойните действия започват на 29 септември 1911 г., а мирният договор е подписан в Лозана на 18 октомври 1912 г.

Италианско-турска война
Колониално разделяне на Африка
Италианска артилерия близо до Триполи
Информация
Период	29 септември 1911 – 18 октомври 1912
Място	Османска Триполитания (Османска Либия), Егейско море, Източно Средиземноморие
Резултат	Италианска победа
Територия	Италия поема контрол над Триполитания, Киренайка и Додеканезите.
Страни в конфликта
Италия  Османска империя
Командири и лидери
Виктор Емануил III Джовани Джиолити Карло Канева Аугусто Обри Джовани Амелио Луиджи Фаравели Мехмед V Мехмед Саид паша Енвер паша Мустафа Кемал Ататюрк Омар ал-Мухтар
Сили
89 000 войници 132 полеви оръдия 66 планински оръдия 28 обсадни оръдия 11 батальона 1 ескадрон 8000 редовна войска 20 000 местни войски 40 000 турци и либийци
Жертви и загуби
3431 жертви 4220 ранени[1] 10 000 жертви и ранени[2]
Итало-турска война в Общомедия

В резултат на бойните действия Италия съумява да завладее османските дотогава провинции Триполитания и Киренайка, съставили по-късно днешна Либия. Под италианска власт преминават и Додеканезите с о. Родос в Егейско море.

Войната е предшествана от поставен ултиматум от италианското правителство до Високата порта. Искането на Рим е двете провинции да бъдат предадени под италиански контрол, а като повод се използва уж лошото отношение на местните власти към италианските граждани.

Основна ударна сила на италианците е флотът (виж Реджа Марина), с чиято помощ е завладян Триполи. Италианците лесно овладяват Тобрук, Дерна и Хомс, но срещат съпротива в Бенгази. Благодарение на пълното си морско надмощие Италия успява да наложи пълния си контрол върху крайбрежието и да изтласка останалата част от противниците си във вътрешността на страната.

Италия предприема военни действия и в района на Егейско море, като там успява да окупира 12 острова от Додеканезите. Италиански торпедни катери предприемат и операции срещу Дарданелите.

Италианско-турската война ускорява подготовката на балканските страни за война срещу Османската империя. Войната показва и редица технологични нововъведения. Италия за първи път използва самолет във военни действия. На 23 октомври 1911 е извършен първият разузнавателен полет от италиански самолет на турските линии край Бенгази на „Блерио XI“, а на 1 ноември са хвърлени и първите бомби над турските войски в 2 оазиса от самолета на лейтенант Джулио Гавоти. През март 1912 година капитан Пиаца прави и първите въздушни снимки в историята.

Източници

1. World War I: A Student Encyclopedia, Spencer C. Tucker, Priscilla Mary Roberts, page 946
2. Boris Zesarewitsch Urlanis: Bilanz der Kriege, Berlin 1965, page 123