Историография

Историографията е наука, изучаваща историческото знание, методите и закономерностите на историческата наука.^{[1] [2]} В този по-тесен и съвременен смисъл тя е рефлексия и теория на историческите съчинения; съответно нейното начало се намира в памфлета на Лукиан Как се пише история (Πῶς δεῖ ἱστορίαν συγγράφειν).^[3]

През 17в. кралете на Швеция, Шотландия или Англия назначават свои дворцови историографи,^[4] докато във Франция длъжността съществува още от средата на 15 в.^[5]

В повечето езици думата "историография" е пренесена чрез гръцките лексеми, но са възможни и преводни форми като напр. "историопис"^[6] или немското "Geschichtsschreibung". Американският историк Хейдън Уайт е автор на особено влиятелна концепция за съвременната историография изложена в трудa му от 1973г. Метаистория.^[7].

В много страни се подразбира като история на историческата наука. В други университети е история на историческото познание. Понятието видимо се променя с времето.