български певец From Wikipedia, the free encyclopedia
Илия Луков е български народен певец от Македонската фолклорна област. Известен е с множество прояви в подкрепа на българщината в България и чужбина.
Илия Луков | |
български певец | |
Илия Луков пее пред Паметника на Съветската армия | |
Роден | |
---|---|
Музикална кариера | |
Стил | българска народна музика |
Инструменти | вокал |
Глас | баритон |
Активност | от 1994 г. |
Уебсайт | www.ilialukov.com |
Илия Луков е роден на 13 юни 1974 година в град Петрич. Израства и живее в село Тополница, в музикално семейство. Дядо му по бащина линия е отличен тамбурист и единственият музикант в селото по онова време. Свирил е по празничните хора и семейни тържества. По майчина линия от село Мосомище, Гоцеделчевско, са певци и медалисти от събора за народно творчество в град Копривщица.
Илия Луков още от 16-годишна възраст участва в музикалните изяви и създаването на местния оркестър. Забелязан е от утвърдени музиканти от съседното село Марино поле, които са канени за всички семейни и общонародни тържества. През този период той се утвърждава като гласовит и емоционален изпълнител. Вече 19-годишен е поканен да участва със специално написана за него песен в току-що създаващия се фестивал „Пирин Фолк“. Тогава е войник. Явява се на фестивала и печели наградата на публиката и трета награда на журито – 1994 г. През същата година записва и първия си албум „Сиромах си бех и си останах“.
През 1995 г. печели наградата на публиката и изпълнението му е оценено като ново явление на „Пирин Фолк“, коментирано в разговор между специалисти и публика, като през същата година записва и втория си албум „Обич да раздам“, в който преобладава стилът попфолк. Албумът „Обич да раздам“ е посветен на самотните деца, като този и последвалите му албуми са издадени от „Орфей мюзик“.
1996 г. се запечатва с песента „Мъжка молитва“, озаглавила и едноименния му албум (изд. „Орфей мюзик“), която печели единодушно Първата награда на жури и публика. Песента става емблематична в концертните изяви на Илия Луков, като голяма част от публиката става на крака и притихва в молитвено състояние, а други подпяват мелодията. През 1996 година албумът „Мъжка молитва“ е издаден на аудиокасета, а през 1998 година – и на компактдиск.
От тогава започва и съвместната дейност с д-р Анна Караангелова, която става инициатор на стотици концертни изяви на Илия Луков в България и чужбина. Голяма част от тях са с благотворителна цел за децата-сираци, за децата на загинали полицаи при изпълнение на служебния си дълг. Посвещават песен и концерти в памет на децата, загинали в река Лим, Сърбия. Организират концерт и подпомагат детската урология на Пирогов.
През 1997 година записва албума си „Рожба да отгледаш“ (изд. „Орфей мюзик“), като всички песни в него са по музика на Илия Луков. Хитове от албума са „Хоро на влюбени“ и „Магдалена“.
Певецът проявява жив интерес към историята на българския народ. Вълнуват го важните моменти, оказали решително влияние върху живота и борбата за свобода на българите.
На 16 юни 2000 г. в историческата източно-православна обител Кръстова гора изнася концерт-молитва за България, в който участват около 30 000 души от 24 религиозни общности. След концерта-молитва се окачва 250-килограмова камбана на църквата „Покров на Пресвета Богородица“, а цялата планина е огряна от хилядите свещи на дошлите миряни да се помолят.
По инициатива на Илия Луков и неговия екип се даряват камбани и на други храмове в България, а и извън граница в Одрин, Атина, Голо бърдо-Албания.
Д-р Анна Караангелова осъществява своя идея и през 2004 г. се създава единствения по рода си Общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето“. По-голяма част от участниците в събора са потомци на прокудените българи по време на турското робство. Това е една важна изява, в която младите участници показват съхранените, през повече от 200 години в паметта на българските преселници, народните песни и хора.
Още на първия събор 2004 година, в съзнанието на Анна Караангелова се ражда идеята за „Най-дългото хоро“, наблюдавайки играещите участници, уловени ръка за ръка, рамо до рамо да танцуват в единна стъпка българския танц.
Инициативата за „Най-дългото хоро на света“ се провежда през следващата 2005 година на 2 май – вторият ден на Великден, в която вземат участие 11 961 любители и професионалисти, които в продължение на час и половина танцуват българско хоро на площад „Александър Невски“, наблюдавани от многохилядна публика. Благодарение на това грандиозно събитие започва истинско възраждане на народните български танци, към които имат изключителен интерес и българи, и чужденци. Почти във всеки град има създаден клуб по народни танци, а в последно време се заговори и за сформиране на танцови групи и в чужбина.
Българското хоро е с мощна, обединителна сила. То е неразривната връзка между млади и стари, между българите, пръснати по цялата Земя и тези, които са останали да живеят в България. Хорото е символ на безкраен процес на развитие, на съхранена българска памет, на уникална ритмика и многообразие.
През 1996 година печели две награди на фестивала „Пирин фолк“ – на публиката и на журито – с песента „Мъжка молитва“.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.