Илия Луков

Илия Луков е български народен певец от Македонската фолклорна област. Известен е с множество прояви в подкрепа на българщината в България и чужбина.

Илия Луков
български певец
Илия Луков пее пред Паметника на Съветската армия 9 май 2016 г.
Роден	13 юни 1974 г. (50 г.) Петрич, Народна република България
Музикална кариера
Стил	българска народна музика
Инструменти	вокал
Глас	баритон
Активност	от 1994 г.
Уебсайт	www.ilialukov.com

Биография

Илия Луков е роден на 13 юни 1974 година в град Петрич. Израства и живее в село Тополница, в музикално семейство. Дядо му по бащина линия е отличен тамбурист и единственият музикант в селото по онова време. Свирил е по празничните хора и семейни тържества. По майчина линия от село Мосомище, Гоцеделчевско, са певци и медалисти от събора за народно творчество в град Копривщица.

Илия Луков още от 16-годишна възраст участва в музикалните изяви и създаването на местния оркестър. Забелязан е от утвърдени музиканти от съседното село Марино поле, които са канени за всички семейни и общонародни тържества. През този период той се утвърждава като гласовит и емоционален изпълнител. Вече 19-годишен е поканен да участва със специално написана за него песен в току-що създаващия се фестивал „Пирин Фолк“. Тогава е войник. Явява се на фестивала и печели наградата на публиката и трета награда на журито – 1994 г. През същата година записва и първия си албум „Сиромах си бех и си останах“.

През 1995 г. печели наградата на публиката и изпълнението му е оценено като ново явление на „Пирин Фолк“, коментирано в разговор между специалисти и публика, като през същата година записва и втория си албум „Обич да раздам“, в който преобладава стилът попфолк. Албумът „Обич да раздам“ е посветен на самотните деца, като този и последвалите му албуми са издадени от „Орфей мюзик“.

1996 г. се запечатва с песента „Мъжка молитва“, озаглавила и едноименния му албум (изд. „Орфей мюзик“), която печели единодушно Първата награда на жури и публика. Песента става емблематична в концертните изяви на Илия Луков, като голяма част от публиката става на крака и притихва в молитвено състояние, а други подпяват мелодията. През 1996 година албумът „Мъжка молитва“ е издаден на аудиокасета, а през 1998 година – и на компактдиск.

От тогава започва и съвместната дейност с д-р Анна Караангелова, която става инициатор на стотици концертни изяви на Илия Луков в България и чужбина. Голяма част от тях са с благотворителна цел за децата-сираци, за децата на загинали полицаи при изпълнение на служебния си дълг. Посвещават песен и концерти в памет на децата, загинали в река Лим, Сърбия. Организират концерт и подпомагат детската урология на Пирогов.

През 1997 година записва албума си „Рожба да отгледаш“ (изд. „Орфей мюзик“), като всички песни в него са по музика на Илия Луков. Хитове от албума са „Хоро на влюбени“ и „Магдалена“.

Певецът проявява жив интерес към историята на българския народ. Вълнуват го важните моменти, оказали решително влияние върху живота и борбата за свобода на българите.

На 16 юни 2000 г. в историческата източно-православна обител Кръстова гора изнася концерт-молитва за България, в който участват около 30 000 души от 24 религиозни общности. След концерта-молитва се окачва 250-килограмова камбана на църквата „Покров на Пресвета Богородица“, а цялата планина е огряна от хилядите свещи на дошлите миряни да се помолят.

По инициатива на Илия Луков и неговия екип се даряват камбани и на други храмове в България, а и извън граница в Одрин, Атина, Голо бърдо-Албания.

Д-р Анна Караангелова осъществява своя идея и през 2004 г. се създава единствения по рода си Общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето“. По-голяма част от участниците в събора са потомци на прокудените българи по време на турското робство. Това е една важна изява, в която младите участници показват съхранените, през повече от 200 години в паметта на българските преселници, народните песни и хора.

Още на първия събор 2004 година, в съзнанието на Анна Караангелова се ражда идеята за „Най-дългото хоро“, наблюдавайки играещите участници, уловени ръка за ръка, рамо до рамо да танцуват в единна стъпка българския танц. 

Инициативата за „Най-дългото хоро на света“ се провежда през следващата 2005 година на 2 май – вторият ден на Великден, в която вземат участие 11 961 любители и професионалисти, които в продължение на час и половина танцуват българско хоро на площад „Александър Невски“, наблюдавани от многохилядна публика. Благодарение на това грандиозно събитие започва истинско възраждане на народните български танци, към които имат изключителен интерес и българи, и чужденци. Почти във всеки град има създаден клуб по народни танци, а в последно време се заговори и за сформиране на танцови групи и в чужбина.

Българското хоро е с мощна, обединителна сила. То е неразривната връзка между млади и стари, между българите, пръснати по цялата Земя и тези, които са останали да живеят в България. Хорото е символ на безкраен процес на развитие, на съхранена българска памет, на уникална ритмика и многообразие.

Дискография

Студийни албуми

• 1994 – „Сиромах си бех и си останах“
• 1995 – „Обич да раздам“
• 1996 – „Мъжка молитва“
• 1997 – „Рожба да отгледаш“
• 1999 – „Едно мало дете“
• 2000 – „Камбана“, с участието на „Ева квартет“
• 2001 – „Со маки сум се родил“
• 2002 – „Зов за...“
• 2003 – „Мамо, снощи те сънувах“
• 2004 – „Обичам те“
• 2004 – „10 години на сцената“ (компилация)
• 2007 – „Избрани македонски песни“ (компилация)
• 2011 – „Хоро се вие“, дуетен албум с Любка Рондова
• 2011 – „Зов за България“
• 2013 – „С песните през вековете“ (компилация)
• 2015 – „40 любими песни в MP3 формат“ (компилация с известни македонски песни)
• 2019 – „Наздравица за 25 години с песните на Илия Луков“

Награди и отличия

През 1996 година печели две награди на фестивала „Пирин фолк“ – на публиката и на журито – с песента „Мъжка молитва“.^[1]

Прояви

• През 2000 година става инициатор на проекта „Седмата камбана“, целящ набиране на средства за поставяне на камбана на Кръстова гора.^[2]
• На 20 юли 2006 година дарява 147-килограмова камбана за българите в Голо бърдо, Албания.^[3]
• На 20 юли 2007 година дарява голяма посребрена камбана за манастира „Св. Георги Победоносец“.^[4]
• На 4 май 2008 година дарява камбана на българската църква в Атина „Св. Иван Рилски“.^[5]
• На 15 септември 2008 година дарява 152-килограмова камбана за църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин.^[6]
• На 21 октомври 2008 година се освещава параклисът „Св. Архангел Михаил“ в град Ямбол, чийто основен спонсор е Илия Луков.
• На 14 декември 2008 година открива чешма в родното си село Тополница.^[7][8]
• На 28 април 2010 година с негово участие се провежда най-дългото хоро край Гигинския манастир.^[9]
• На 24 септември 2010 година с негово участие в град Плевен се провежда благотворителен концерт за изграждането на клиника за невролечение със стволови клетки, по инициатива на Вера Кочовска.^[10]
• През месец юли 2016 г. Илия Луков, продуцентска къща „Пирина“ и Държавната агенция за българите в чужбина организират инициативата „Най-дългото хоро“ в Босилеград, в която вземат участие над 1000 души – фолклорни ансамбли от Кюстендил, Петрич, София, Белград, Ниш, Скопие и жители на Босилеград.^[11]
• На 23 октомври 2016 г. Илия Луков изнася концерт в Русе в подкрепа на кандидатурата за президент Красимир Каракачанов.^[12]
• През 2016 г. с подкрепата и съдействието на Илия Луков община Каварна организира 13-ия събор „С България в сърцето“.^[13]

Източници

1. „Илия Луков: В България няма демокрация, а перверзия“, интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 20 май 2006 г.
2. Светлана Тютюнджиева, „Самотен бегач на дълги разстояния“, сп. „Български дипломатически преглед“
3. Видка Атанасова, „Илия Луков дари 147-килограмова камбана на нашенци в Албания“, 21 юли 2006 г.
4. Иван Апостолов, „На Илинден Илия дарява камбана“, dobrudja-news.net, 20 юли 2007 г.
5. „Илия Луков дари камбана за храм „Св. Иван Рилски“ в Атина“, Дарикнюз.бг, 4 май 2008 г.
6. Красимира Славова, „Наш храм възкръсна в Одрин след век“, в. „Стандарт“, 15 септември 2008 г.
7. Христо Ковачев, „Илия Луков дари с чешма земляците си“, в. „Стандарт“, 14 декември 2008 г.
8. „Чешма в Тополница дари Илия Луков“, 7 декември 2008 г.
9. „Илия Луков повежда най-дългото хоро край манастира над село Гигинци“, ipernik.info, 28 април 2010 г.
10. Радослав Христов, „Илия Луков пее благотворително в Плевен“, в. „Посредник“, 23 септември 2010 г.
11. Над 1000 души на „Най-дългото хоро“ в Босилеград, Дарик Кюстендил, 31 юли 2016 г.
12. Илия Луков с концерт в Русе в подкрепа на Красимир Каракачанов, Topnovini.bg, 23 октомври 2016 г.
13. Деница Николова, Нина Ставрева, кмет на Община Каварна: С 50 % е увеличена субсидията за издръжка на общинската болница в Каварна в бюджета за 2016 г., Информационна агенция „Фокус“, 29 декември 2016 г.

Външни препратки

• Официален сайт на Илия Луков и продуцентска къща „Пирина“
• Биография в сайта Сигнал.бг Архив на оригинала от 2016-02-13 в Wayback Machine.
• Илия Луков подарява концерт на с. Мирово (съдържа биография на певеца), в. „Дума“, 27 юли 2013 г.
• Творческа и житейска биография на Илия Луков в „Ласт.фм“
• Дискография на Илия Луков в Мюзикшоп-бг Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Илия Луков.