Звезден вятър

Звезден вятър е поток от газ, изхвърлен от атмосферата на звезда. Различните видове звезди имат различни видове звездни ветрове.

Това изображение показва вятъра от звездата L.L. Orionis, предизвикващ главна ударна вълна (ярката дъга), докато се сблъсква с материал в заобикалящата мъглявина Орион.

Звездите след главната последователност, наближаващи края на живота си, често изхвърлят голямо количество маса (${\displaystyle \scriptstyle {\dot {M}}>10^{-3}}$ слънчеви маси на година) под формата на масивни ветрове. Това включва червени гиганти и супергиганти и звезди от асимптотичния клон на гигантите. За тези ветрове се смята, че са предизвиквани от радиационно налягане върху космически прах, кондензиращ в горната атмосфера на звездите.^[1]

Масивните звезди от тип O (синьо-бели, най-горещите) и B (сини, много горещи) имат звездни ветрове с по-нисък темп на загуба на маса (${\displaystyle \scriptstyle {\dot {M}}<10^{-6}}$ слънчеви маси на години), но имат много високи скорости (v > 1 – 2000 km/s). Такива ветрове се причиняват от радиационно налягане върху резонансните абсорбционни линии на тежките елементи като въглерод и азот.^[2] Такива високоенергийни звездни ветрове образуват мехур от звезден прах.

В планетарната мъглявина NGC 6565 облак от газ е изхвърлен от звездата след силни звездни ветрове.^[3]

Звездите от тип G (жълто джудже) като Слънцето имат вятър, причинен от техните горещи, магнетизирани корони. Слънчевият звезден вятър се нарича слънчев вятър. Тези ветрове са съставени основно от високоенергийни електрони и протони (около 1 keV), които могат да преодолеят звездната гравитация.

Звездните ветрове на звездите от главната последователност нямат силно влияние върху еволюцията на по-леки звезди като Слънцето. Все пак, при по-масивни звезди, загубата на маса може да причини отронване на до 50% от маса им. Това може да има значително въздействие върху по-късните етапи на развитие на звездата. Въздействие може дори да бъде видяно за звезди със средна маса, които биха станали бели джуджета в края на живота си, защото са изгубили прекалено много маса чрез звезден вятър, за да се взривят в супернова.

Вижте също

• Слънчев вятър
• Космически прах
• Космически лъчи

Източници

1. Dust Envelopes // Stellar Physics. Astrophysical Institute Potsdam. Архивиран от оригинала на 2016-10-01. Посетен на 2017-09-13.
2. Castor, J. и др. Radiation-driven winds in Of stars // Astrophys. J. 195. 1975. DOI:10.1086/153315. с. 157 – 174.
3. The long goodbye