Захария

Захария (на албански: Zaharia) е благороднически род от средновековното Албанско кралство.

Родът Захария се споменава за първи път през XIV век. ^[1] Неговият представител Никола Захария е отбелязан като управител на Будва през 1363 г. и като военачалник на Балшичите през 1385 г.^[2] След повече от двадесет години вярна служба Никола Захария се разбунтува през 1386 г. и се обявява за владетел на Будва. Три години по-късно, през 1389 г., Георги II Страцимирович Балшич си връща контрола над града.^[3]

Името на Никола Захария се появява под формата на Никола Сакат (Nikola Sakat) в много венециански и дубровнишки документи (като управител на Будва през 1383 г., влиятелна личност в Зета през 1386 г. и господар на крепостта Дан по време на известен период на сътрудничество с Балшичите).^[4][5][6] Това е основание някои изследователи да смятат, че Никола Захария и Никола Сакат са едно и също лице, което е свързано с Коджа Захария.

Други известни представители на рода са Коджа Захария и синът му Лека Захария.

Според албанския историк Екрем Вльора някои членове на рода Захария първоначално са били източноправославни християни, а през 1414 г. преминават в римокатолицизма.^[7]

Бележки

1. Anamali, Skënder (2002), Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian), I, Botimet Toena, p. 268, OCLC 52411919
2. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest Author John Van Antwerp Fine Edition reprint, illustrated Publisher University of Michigan Press, 1994 ISBN 0-472-08260-4, ISBN 978-0-472-08260-5 p. 419
3. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest Author John Van Antwerp Fine Edition reprint, illustrated Publisher University of Michigan Press, 1994 ISBN 0-472-08260-4, ISBN 978-0-472-08260-5 p. 392
4. Istorija Crne Gore (2): Od kraja XII do kraja XV vijeka. Red. za istoriju Crne Gore. 1970. pp. 42, 51
5. Božić, Ivan (1979), Nemirno pomorje XV veka (in Serbian), Beograd: Srpska književna zadruga, p. 214, OCLC 5845972
6. Albanološki institut u Prištini (1968), Gjurmime albanologjike, Volumes 7 – 8 (in Serbian), Priština: Filozofski fakultet u Prištini. Katedra za albanologiju, pp. 123, 124
7. Bey Vlora, Ekrem (1956). "The Ruling Families of Albania in the pre-Ottoman Period", архив на оригинала от 27 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120127011910/http://www.albanianhistory.net/texts20_3/AH1956_1.html, посетен на 28 март 2021