Жан V Мъдри (Бретан)

Жан V (VI) Бретански, наричан Жан Мъдри (на френски: Jean V de Bretagne, dit Jean le Sage; * 24 декември 1389, замък на Ермин, Ван, Франция; † 28 август 1442, имение ла Туш до Нант), е херцог на Бретан, граф на Монфор л’Амори, титулярен граф на Ричмънд от 1399 г. от Дом дьо Дрьо-Монфор.

Жан V Мъдри Jean V de Bretagne
херцог на Бретан, граф на Монфор л’Амори
Роден	24 декември 1389 г. Ван, Франция
Починал	29 август 1442 г. (52 г.) Нант, Франция
Погребан	Франция
Религия	Католицизъм
Управление
Период	1399 – 28 август 1442
Предшественик	Жан V
Наследник	Франсоа I
Други титли	титулярен граф на Ричмънд
Отличия	Рицар на бургундския орден на Златното руно
Герб
Семейство
Род	Монфор
Баща	Жан IV
Майка	Жана Наварска
Братя/сестри	Жана дьо Монфор Изабела дьо Монфор Мария дьо Монфор Маргарита дьо Монфор Артур III дьо Монфор Жил дьо Монфор Ришар дьо Монфор Бланш дьо Монфор
Съпруга	Жана Френска
Деца	Анна дьо Монфор Изабела дьо Монфор Маргарита дьо Монфор Франсоа I Любимия Пиер II Простоватия Жил дьо Монфор
Жан V Мъдри в Общомедия

Произход

Той е най-големият син на херцога на Бретан Жан V дьо Монфор (Жан Завоевателя, * 1339, † 1399) и на Жана Наварска (* 1370, † 1437), дъщеря на краля на Навара Шарл II Злия. Има осем братя и сестри:

• Жана (* 1387, † 1388)
• Изабела (*/† 1388)
• Мария (* 1391, † 1446), господарка на Ла Герш дьо Бретан, съпруга на Жан I, граф на Алансон; крал Анри IV произлиза по бащина линия от този брак
• Маргарита (* 1392, † 1428), господарка на Гилияк, съпруга на Ален IX, виконт на Роан и граф на Порое; крал Анри IV произлиза по майчина линия от този брак
• Артур III (* 1393, † 1458), херцог на Бретaн (1457 – 1458); конетабъл на Франция от 1425 г., граф на Монфор-л’Амори от 1457 г., пер на Франция, виден френски пълководец от епохата на Стогодишната война
• Жил (* 1394, † 1412), господар на Шантосе и Енгранд
• Ришар (* 1395, † 1438), граф на Вертю, Етамп и Мант, съпруг на Маргарита Орлеанска, графиня на Вертю, дъщеря на Луи I дьо Валоа, херцог на Орлеан; неговият син Франсоа II става последният херцог на Бретан, а внучка му дукеса Анна е два пъти кралица на Франция
• Бланш (* 1397, † сл. 1419), графиня на Арманяк като съпруга на Жан IV.

Управление

Портрет миниатюра от устава на ордена на Златното руно

През ноември 1399 г., след смъртта на баща си, 10-годишният Жан VI наследява херцогския трон на Бретан, както и титлите „граф на Монфор л'Амори“ и „граф на Ришмон“ (Ричмънд). До навършването на пълнолетие Жан Бретански е под опеката на Филип II Смели, херцог на Бургундия. Жан Мъдри успешно маневрира между Франция и Англия, а също така използвайки вътрешните френски конфликти, той успява да укрепи своето херцогство и херцогска власт.

През 1402 г. Жан е посветен в рицарство от Оливие дьо Клисон, конетабъл на Франция.

След убийството на херцог Луи I Орлеански от бургундците през 1407 г. той се сближава с арманяците, въпреки че не се бие открито с бургиньоните. Той позволява на своите поданици да се бият срещу британците, въпреки че самият той изпълнява всички условия на примирието с краля на Англия Хенри V Завоевател. Жан Мъдри официално изпраща армия да помогне на французите, но прави така, че бретанската помощ закъснява за битката при Аженкур на 25 октомври 1415 г.^[1]

През 1416 и 1418 г. Жан Мъдри действа като посредник в преговорите между Англия и Франция. През 1417 г. посещава Англия, където подписва споразумение, според което и двете страни се въздържат от водене на военни действия една срещу друга.

През февруари 1420 г. е заловен и затворен в един от замъците от представители на семейство Пантиевър. Въпреки това дейната му съпруга Жана дьо Валоа остава на свобода и печели подкрепата на бретанското благородство, събира армия и на 8 май обсажда замъка, където е затворен съпругът ѝ. Два месеца по-късно херцог Жан Бретански е освободен от плен и се завръща в Нант. Всички притежания на семейство Пентиевър са конфискувани и раздадени на привържениците на херцога.^[2]

През 1420 г. херцогът участва в подписването на Договора от Троа, според който английският крал Хенри V е признат за регент на Франция и наследник на френския трон. Тогава той е в съюз с лишения от наследство дофин Шарл (бъдещият крал на Франция Шарл VII).

През 1425 г. помага на по-малкия си брат, граф Артур III, да стане новият конетабъл на Франция.

Статуя на Жан VI на фасадата на катедралата Свети Петър и Павел (Нант)

Въпреки желанието да сключи приятелско споразумение с френския крал Шарл VII през 1430-те г., херцог Жан Бретански участва в Прагедия (1440) и Лигата на Невер (1442), насочени срещу краля.

През 1440 г. е посветен за рицар в бургундския Орден на Златното руно. Постига реална независимост на херцогството от Франция. Той извършва важни правителствени, военни и икономически реформи в Бретан, по-специално създаде постоянна армия и въвежда ясна и разбираема схема на данъчно облагане. Покровителства изкуствата и църквата.

На 29 август 1442 г. 52-годишният Жан Мъдри умира в Нант. Той е наследен от най-големия си син Франсоа I.

Брак и потомство

∞ 19 ноември 1396 за Жана Френска (* 1391, † 1433), дъщеря на крал Шарл VI Безумния и Изабела Баварска, от която има трима сина и четири дъщери:

• Анна (* 1409, † сл. 1415)
• Изабела (* 1411 † 1442), ∞ 1430 за Ги XIV дьо Монфор-Лавал, граф на Лавал
• Маргарита (* 1412 † 1421, замък Витре)
• Франсоа I Любимия (* 14 май 1414 † 18 юли 1450), херцог на Бретан (1442 – 1450), граф на Монфор. ∞ 1. 1431 г. за Йоланда Анжуйска (* 1412, † 1440), дъщеря на херцог Луи II Валоа-Анжуйски и Йоланда Арагонска, от която има син 2. 1442 в Оре за Изабела Шотландска (* 1426, † 1494), дъщеря на краля на Шотландия Джеймс I Стюарт и Жана дьо Бофор, от която има две дъщери. Има и една извънбрачна дъщеря
• Екатерина (* 1416 † сл. 1421)
• Пиер II Простоватия (* 7 юли 1418 † 22 септември 1457), граф на Генгам, после херцог на Бретан (1450 – 1457)
• Жил (* 1420 † 1450), господар на Шамтосе и на Ангранд.

Източници

• Устинов В. Г. „Столетняя война и войны роз“, Москва, „Астрель“, 2007 г. ISBN 978-5-271-16567-2, стр. 210 – 211
• Arthur de La Borderie, Histoire de Bretagne, tome IV : 1364-1515, Rennes, J. Plihon et L. Hommay / Paris, Alphonse Picard, 1898 – 1914, [lire en ligne]. Réédition : Mayenne, Joseph Floch, 1972
• Jean-Pierre Leguay et Hervé Martin, Fastes et malheurs de la Bretagne ducale, 1213-1532, Rennes, Éditions Ouest-France, coll. „Université“ 1982, 435 p.,(ISBN 2-85882-309-X), [compte-rendu en ligne]. (ISBN 285882309X)
• ((ru)) История на Бретон

Бележки

1. История на Бретон
2. История на Бретон

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жан VI (герцог Бретани)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​