From Wikipedia, the free encyclopedia
Дисковата херния (разговорно и по-общо наричана дископатия) е състояние, засягащо гръбначния стълб, при което се разкъсва външния фиброзен пръстен (anulus fibrosus) на междупрешленните дискове и това позволява на меката централна част (nucleus pulposus) да се деформира и да навлезе в гръбначномозъчния канал, като притиска структурите, които се намират в него.[1]
Дискова херния | |
МРТ – изображение на дискова херния в сегмент L4-L5 | |
Дискова херния в Общомедия |
Дисковата херния може да се получи на всеки диск в гръбначния стълб, но двете най-чести форми са цервикална (шийна) дискова херния и лумбална (в областта на кръста) дискова херния. Последната е най-честа и обикновено причинява болка в кръста и в единия (по-често) или в двата крака.[1]
Лумбалната дискова херния е 15 пъти по-честа от цервикалната и е една от най-честите причини за болка в кръста. Цервикалните дискове се засягат в 8% от случаите, а торакалните (гръдните) само в 1-2%.[1]
Дисковите хернии се получават най-често между 30 и 50-годишна възраст, когато nucleus pulposus е все още желатино-подобна субстанция. С годините консистенцията на nucleus pulposus се променя („изсъхва“) и рискът за образуване на херния е много по-нисък. След 50-годишна възраст по-вероятни причини за болка в кръста или крака са остеоартритна (костно-ставна) дегенерация и спинална стеноза на базата на изявена дискова херния или спондилолистеза (приплъзване на два прешлена един спрямо друг).[1]
Дисковите хернии обикновено са резултат на износване на дисковете, най-вече при тежък физически труд с често вдигане на тежки предмети.[1]
При дисковата херния могат да се притиснат нервните коренчета и да се появят неврологични симптоми, като промени в чувствителността или двигателната дейност.[1]
Дискова херния (дисков пролапс, както се използва в Европа) е общ термин, в който се включват три специфични типа дискови лезии, които се класифицират в зависимост от отношението си със задния надлъжен лигамент:[2]
Симптомите варират значително в зависимост от локализацията и размера на дисковата херния. Ако хернизиралият диск не е притиснал нерв, е възможно „дисковата херния“ да се прояви само с болка в гърба или въобще да няма такава.[1]
При притискането на нерв може да има болка, изтръпване или слабост в областта на тялото, инервирана от съответния нерв.[1]
Симптоми на лумбална дискова херния:[1]
Симптоми на цервикална (шийна) дискова херния:[1]
В напреднал стадий (на миелопатия) се наблюдават и:[1]
Задължителното изискване преди назначаване на конкретно лечение е снимка, направена чрез ядрено-магнитен резонанс.[3] Лечението на дисковата херния е комплексно и строго индивидуално за всеки пациент.
Голяма част от пациентите с дискова херния не се нуждаят от операция. Въпреки това известен процент от тях могат да изпитват силни, инвалидизиращи болки, които съществено да нарушат качеството им на живот. Подходът при лечението на новопоявилата се болка, предизвикана от вероятна дискова херния обикновено е консервативен.[1]
Наднорменото тегло създава допълнително напрежение върху гръбначните прешлени и междупрешленните дискове. Чрез намаляването на тежестта върху тях се постига по-ефективно цялостно лечение.
Почивка и намаляване на активността, както и частично обездвижване на засегнатия участък посредством шийна яка или колан в продължение на няколко дни или седмици, заедно с приема на противовъзпалителни лекарства, намалява отока и възпалението в областта на засегнатия участък.[1] Обездвижването обаче води до атрофия и дисбаланс на мускулатурата, затова е удачно веднага след като болката намалее да се премине към леки упражнения, като постепенно се увеличава усилието и повторенията, за да не се обострят симптомите.
Леката до умерена болка при дисковите хернии се контролира с:[1]
Озонотерапията няма научно доказан ефект при лечението на дисковите хернии.[4] Тя се състои от 12 мускулни, паравертебрални (в близост до гръбначните прешлени) инжекции с озон. Още след 2 – 3 инжекции болковите симптоми затихват. Озонът провокира оксидация на муко-полизахаридните структури, които съставят пулпозното ядро на диска. По този начин се подобрява метаболизмът в областта около хернията, настъпва дисперсия на водата, която е част от структурата му, и като краен резултат размерите на диска намаляват, той се „прибира“ и настъпва трайна ремисия. Методът дава успешни резултати в 80 - 90 % от случаите. Ефектът не е траен и след 2 - 3 години процедурата трябва да се повтори.[3]
Терапията включва както останалите методи, така и:
Наред с традиционните китайски системи тай чи и цигун, индийската йога или модерната каланетика, са популярни и други методи.
Кацудзо Ниши (1884-1959) е японски професор, обобщил правила за сън:
Както и вибрационни гимнастически упражнения, при всяко от които се редуват малки напрежения и отпускания:
В САЩ и в Западна Европа е получила популярност лечебната гимнастика на Маккензи. (Авторът е новозеландец, а методиката е разработена през 1960-те). Според него с помощта на определени упражнения е възможно да се увеличи разстоянието между прешлените, така че дисковете да могат да се приберат. Указания как да се прилага тази гимнастика се дават от сертифицирани преподаватели. Смята се обаче, че гимнастиката на Ниши е по-щадяща.[3]
Хирургическата операция е последен вариант за лечението на пациенти, чиито симптоми не отминават или се засилват въпреки проведеното консервативно лечение. Бива два вида:
Операциите могат да са спешни (в рамките на 12 часа или 72 часа) или планови.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.