американски писател, поет и критик From Wikipedia, the free encyclopedia
Джон Хоуйър Ъпдайк (на английски: John Hoyer Updike) е американски писател, поет и критик.
| Джон Ъпдайк John Hoyer Updike | |
| американски писател, поет и критик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Данвърс, Масачузетс, САЩ |
| Погребан | САЩ |
| Религия | англиканство |
| Учил в | Харвардски университет Харвардски колеж |
| Литература | |
| Период | 1959–2009 |
| Жанрове | разказ, роман, есе, рецензия, стихотворение |
| Течение | модернистична литература |
| Известни творби | „Заеко, бягай“ (1960) „Кентавърът“ (1963) „Вещиците от Истуик“ (1984) |
| Награди | Пулицър (1982, 1991) |
| Повлиян | |
| Семейство | |
| Съпруга | Мери Пенингтън Марта Ръгълс Бернард |
| Деца | Елизабет (р. 1955) Дейвид (р. 1957) Майкъл (р. 1959) Миранда (р. 1960) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Джон Ъпдайк в Общомедия | |
Роден е на 18 март 1932 година в Шилингтън, квартал на град Рединг в Пенсилвания, като единственото дете в семейството на гимназиален учител.[1] В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно следва в Харвардския колеж и го завършва със „summa cum laude“ през 1954 г.[2] Като първокурсник в Харвард дели обща стая в общежитието с Кристофър Лаш.[3] След Харвард постъпва в школата за живопис и изящни изкуства „Ръскин“ – в Оксфорд (Англия). Тогава е амбициран да стане карикатурист.[4]
От 1955 до 1957 г. работи в списание „Ню Йоркър“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. Ранното му творчество отразява и влиянието на Джеръм Дейвид Селинджър („A&P“); Джон Чийвър („Сняг в Гринич Вилидж“); и модернистите Марсел Пруст, Хенри Грийн, Джеймс Джойс и Владимир Набоков.[2] През това време Ъпдайк претърпява дълбока духовна криза. Страдайки от загубата на религиозната си вяра, той започва да чете Сьорен Киркегор и теолога Карл Барт. И двамата дълбоко повлияват на собствените му религиозни вярвания, които от своя страна фигурират на видно място в художествената му проза.[2] Ъпдайк остава вярващ християнин до края на живота си.[5]
През 1959 г. излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата на фондацията „Ричард и Хинда Розентал“, присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите „Заеко, бягай“, „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книги. В произведенията му се разглеждат сексът, вярата и смъртта, и тяхната взаимовръзка.
Почетен доктор на Харвардския университет (1992).
Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс от рак на белите дробове.[6][7]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
