американска писателка From Wikipedia, the free encyclopedia
Джейн Смайли (на английски: Jane Smiley) е американска университетска преподавателка, литературна критичка и писателка на произведения в жанра социална драма, исторически роман, исторически трилър, научна фантастика, детска литература и документалистика. Тя печели наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1992 г. за романа си „Хиляда акра“.[1][2][3][4][5]
Джейн Смайли Jane Smiley | |
Джейн Смайли, 2009 г. | |
Родена | 26 септември 1949 г. |
---|---|
Професия | писател |
Националност | САЩ |
Активен период | 1980 – |
Жанр | драма, исторически роман, детска литература, трилър, научна фантастика, мемоари, документалистика |
Известни творби | „Хиляда акра” |
Награди | Пулицър (1992) |
Съпруг | Джон Уистън (1970 – 1975) Уилям Силаг (1978 – 1986) Стивън Мортенсен (1987 – 1997) |
Деца | 2 (втори брак) 1 (трети брак) |
Уебсайт | www.therealjanesmiley.com |
Джейн Смайли в Общомедия |
Джейн Смайли е родена на 26 септември 1949 г. в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ,[3] в семейството на Джеймс Смайли, военен, и Франсис Нуел, писателка.[5] Израства в Уебстър Гроувс, Мисури, предградие на Сейнт Луис, където завършва средното си образование.[1] Получава бакалавърска степен по английска филология през 1971 г. от Васар Колидж[1]. После пътува една година в Европа и работи на археологически разкопки.[1] После се връща в САЩ и получава магистърска степен по изкуства през 1975 г. и докторска степен през 1978 г. от Университета на Айова.[3] Докато работи по докторската си дисертация, прекара една година в Исландия като стипендиант по програма „Фулбрайт“.[2] В периода 1981 – 1996 г. е професор по английски език в Държавния университет на Айова, като преподава семинари по творческо писане на студенти и магистри.[2] През 1996 г. се премества в Калифорния. От 2015 г. отново работи като преподавател по творческо писане в Калифорнийския университет в Ривърсайд.[4]
Първият ѝ роман „Слепият хамбар“ (Barn Blind) е издаден през 1980 г., а историята му се фокусира върху отношенията между майка и нейните деца.[1][4] През 1985 г. печели наградата „О. Хенри“ за разказа си „Лили“, който е публикуван в списание „Атлантик“.[2] Става известна с известна с лиричните си произведения, които се съсредоточават върху семействата в пасторална среда.[4]
През 1991 г. е публикуван романът ѝ „Хиляда акра“, история базирана на „Крал Лир“ на Уилям Шекспир. Бащата на семейството Лари Кук решава да прехвърли своите хиляда акра на трите си дъщери Джини, Роуз и Каролайн. Най-малката, от тях, Каролайн, адвокат в града, не е го приема с ентусиазъм, заради което баща ѝ я лишава от наследство, което предизвиква семейна драма и съдебно дело. Романът е сурова история от 80-те години за разпадането на семейството, за скритото под фасадата на благоденствието насилие, кръвосмешение и страх.[1] Романът получава наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1992 г. През 1997 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Джейсън Робардс, Мишел Пфайфър и Джесика Ланг, Дженифър Джейсън Лий и Колин Фърт.[2][5]
Новелата ѝ „Възрастта на скръбта“ от 1987 г. е екранизирана във филма „Тайният живот на зъболекарите“ през 2002 г.
През 2001 г. писателката е избрана за член на Американската академия за изкуства и литература.[2] Участва в литературните фестинали на книгата на „Лос Анджелис Таймс“, фестивала в Челтнъм, фестивала на литературата и изкуствата в Хей он Уай и много други. През 2006 г. печели наградата на американския ПЕН клуб за цялостното си творчество, както и наградата „Фицджералд“ за постижения в американската литература.[4][5] През 2009 г. е председателства журито за престижната международна награда „Букър“.[6]
Книгата „Десет дни в хълмовете“ (Ten Days in the Hills), е издадена през 2007 г Тя е по идеята на „Декамерон“ на Джовани Бокачо, а действието на историята се развива в Холивуд.[4] В периода 2014 – 2015 г. е издадена поредицата ѝ „Последните сто години“, която е семейна сага за семейство от Айова в продължение на поколения.[3]
Имала е три брака и има три деца.[5]
Джейн Смайли живее със семейството си във ферма за коне в Калифорния.[1][5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.