Върбан Ангелов

Върбан Ангелов Попцветков е български юрист и дипломат, деец на Българската комунистическа партия,^[1] Обвинител от Втори състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945).^[2]

Върбан Ангелов
български юрист
Роден	16 септември 1887 г. село Самоводене, Княжество България
Починал	11 септември 1974 г. (86 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Партия	Българска комунистическа партия
Народен представител в: XVIII ОНС

Биография

Попцветков е роден в Самоводене на 16 септември 1887. Учи във Велико Търново. Завършва Педагогическо училище в Шумен през 1907 г. Член на БРСДП т.с. от 1907 г. Завършва Юридическия факултет на СУ през 1912. Специализира право и в Берлин. Участва като подпоручик в Балканските войни. През Първата световна война е запасен поручик, взводен командир в 18-и пехотен полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За храброст“ IV степен и „За военна заслуга“ V степен.^[3] Ранен на Южния фронт. След войните адвокатства във В. Търново, Русе (1920 – 1925) и София. В Русе е юрисконсулт на русенската комуна. През 1918 г. е секретар на ОК на БРСДП в Търново. През 1919 г. е избран за народен представител. Деец на Комунистическата партия. От 1921 до 1923 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. Защитник на комунистически дейци по множество процеси в периода 1923 – 1925 г. По време на Априлските събития е прострелян в двата крака. След като излиза от болницата се установява в Полски Тръмбеш до 1926 г. От 1927 г. се премества в София. Член на Международния съюз на адвокатите. Многократно интерниран в лагери в Златоград, село Сини вир, Нови Пазар и Рибарица от 1938 до 1941 г. От 1941 до 1943 г. лежи в лагерите Гонда вода, Кръстополе и Св. Кирик. Излиза през 1943 г. и продължава да бъде адвокат. Един от организаторите на Народ­ния фронт в България.

Става обвинител във Втори състав на т.нар. Народен съд,^[2][4] Иска 15 смъртни присъди срещу депутати. Сътрудник и редактор на вестници като „Ехо“, „Новини“ и др. Пълномощен министър в Турция (1945 – 1949) и Австрия (1954 – 1958). Ръководител на Държавния арбитраж 1970 – 1973. Умира в София през 1974 г. Негови спомени и документи се съхраняват в Централния държавен архив – Ф. 1113К, 1 опис, 10 а.е., 1944 – 1968^[5]. Герой на социалистическия труд (указ № 589 от 24 март 1972), носител на орден „Народна република България“ – I ст. и орден „Георги Димитров“^[6].

Библиография

• Стопанската криза в България. 1929, 96 с.
• Високите лихви и насоки за някои видове кооперации. 1933, 96 с.
• Стопанската разруха на България. 1945, 56 с.
• Земеделският въпрос в България. 1947, 1 52 с. 170.
• Турция. 1954, 226 с.
• Гърция и Турция в лагера на империалистите (Политико-стопански очерк). 1964, 196 с
• Живот за Партията (Спомени 1900 – 1944 г.). 1972, 259 с.
• Неизвестни страници от миналото: (1919, 1923, 1925, 1944, 1956, 1968). Сб. статии, спомени и из­следвания. Състав. Върбан Н. Тодоров. 1993, 352 с.

Източници

1. История на България – онлайн библиотека
2. II състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.
3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 42; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 94-95
4. Христов, Христо. „Разбивачът“ на митове за „народния съд“ се оказа внук на народния обвинител по делото срещу депутатите през 1945 г. // desebg.com.
5. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, с. 27
6. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 159