Видманщетенова структура

Видманщетенова структура, наричана също Томсънова структура, са фигури от дълги никел-железни кристали, които се намират в железните метеорити. Видмащетеновата структура се получава при повече или по-малко фино срастване на камаситени и тенитени ленти (наричани ламели), които се пресичат една с друга под различни ъгли. Разстоянието между ламелите обикновено е запълнено с фина смес от камасит и тенит наричана плесит (от гръцката дума за пълнеж). Срастването на камаситените и тенитените плочи има пространствено разположение под формата на октаедър, затова тези железни метеорити се наричат октаедрити.^[1]

Сегмент от метеорита от Толука, около 10 см ширина

Видмащетеновата структура описва характеристиките и на съвременните стомани, титанови и циркониеви сплави.

Откриване

Видманщетенова структура в метеорита от Стаунтън

През 1808 г. тази структура е наречена в чест на граф Алоис фон Видманщетен, директор на Императорската керамична фабрика във Виена. Докато нагрявал с пламък железни метеорити той забелязал зони с различен цвят и блясък, тъй като различните сплави на желязото се окисляват с различна скорост. Той не публикува своите наблюдения, а само ги споделя с колеги. Всъщност реално откритието трябва да се приписва на английския минералог Уилям (Гулиелмо) Томсън, който публикува същите изводи четири години по-рано.^[2][3][4][5]

Работейки в Неапол през 1804 година, Томсън третира Красноярския метеорит с азотна киселина в стремежа си да премахне патината, причинена от окисляването. Скоро след като киселината влиза в контакт с метала, се появяват странни фигури по повърхността, които той описва. Гражданската война и политическата нестабилност в Южна Италия затруднява комуникацията му с колегите му в Англия. В резултат на това през 1804 г. откритието му е публикувани само на френски език в Библиотек Британик.^{[3]:с. 124 – 125[4][6]} В началото на 1806 година, Наполеон нахлува в Неаполитанското кралство и Томсън е принуден да избяга в Сицилия,^[4] а през ноември 1806 умира в Палермо на 46-годишна възраст. През 1808 г. превод на неговия оригинален английски ръкопис е публикуван посмъртно в Италия.^[7] Наполеоновите войни затрудняват контактите му с научната общност, а скитанията из Европа, в допълнение към неговата ранна смърт, пречат на признанието на Томсън в продължение на много години.

Източници

1. Структурна класификация на железните метеорити
2. Томсън (1804) "Thomson, G. (1804) „Essai sur le fer malléable trouvé en Sibérie par le Prof. Pallas“ (Essay on malleable iron found in Siberia by Prof. Pallas), Bibliotèque Britannique, 27: 135 – 154; 209 – 229. ((fr))
3. John G. Burke. Cosmic Debris: Meteorites in History. University of California Press, 1986. ISBN 0-520-05651-5
4. Gian Battista Vai, W. Glen E. Caldwell. The origins of geology in Italy. Geological Society of America, 2006, ISBN 0-8137-2411-2
5. O. Richard Norton. The Cambridge Encyclopedia of meteorites. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. ISBN 0-521-62143-7.
6. А. Е. Панета. The discovery and earliest reproductions of the Widmanstatten figures. Geochimica et Cosmochimica Acta, 1960 г., 18, страница 176 – 182
7. Thomson, G. Saggio di G.Thomson sul ferro malleabile trovato da Pallas in Siberia // Atti dell'Accademia delle Scienze di Siena 9. 1808. с. 37 – 57.