Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“

Бристъл (на английски: Bristol) са серия бронепалубни крайцери на Британския Кралски флот, построени преди избухването на Първата световна война. Представляват преходен тип от бронепалубните към леките крайцери. Всички кораби носят имена на градове (на английски: Town), от където идва и името на основния тип. Всичко от този проект са построени 5 единици: „Бристъл“ (на английски: HMS Bristol), „Глазгоу“ (на английски: HMS Glasgow), „Глостър“ (на английски: HMS Gloucester), „Ливърпул“ (на английски: HMS Liverpool) и „Нюкасъл“ (на английски: HMS Newcastle). Заложени са като „защитници на търговията“ (на английски: Trade protection cruisers). Тяхна подобрена версия са крайцерите от типа „Уеймът“.

Вижте пояснителната страница за други значения на Бристъл.

---

Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“ Town-class cruiser (1910)
Бронепалубният крайцер „Бристъл“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Бронепалубни крайцери от типа „Бристъл“
Следващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Уеймът“
Предшестващ тип	Крайцери скаути тип „Актив“
Производител	John Brown & Company в Клайдербанк,и др., Великобритания
Планирани	5
Построени	5
В строеж	1909 г. – 1910 г.
В строй	1910 г. – 1927 г.
Утилизирани	5
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	4900 t (нормална); 5400 t (пълна)
Дължина	138,1 m
Ширина	14,31 m
Газене	4,72 m
Броня	на палубата: 19 – 51 mm; щитове оръдия: 102 mm; на бойната рубка: 76 mm
Задвижване	2 парни турбини Brown-Curtis (всички останали 4 парни турбини Parsons); 12 водотръбни котли Yarrow
Мощност	22 000 к.с. (16,2 МВт)
Движител	2 гребни винта 4 гребни винта при всички останали
Скорост	25 възела (46,3 km/h)
Далечина на плаване	5070 мили на ход 16 възела; Запас гориво: 1350 t въглища и 250 t нефт
Екипаж	480 души
Кръстен в чест на:	графството и града Бристъл
Въоръжение
Артилерия	2×1 152 mm; 10×1 102 mm; 4×1 47 mm
Торпедно въоръжение	2×1 457 mm ТА[1]

История на проекта

В началото на 20 век в Кралския флот възниква потребност от крайцери, които са снабдени с турбини и можещи както да взаимодействат с главните сили на флота, така и да пазят морските комуникации. При това германският флот, смятан за главен вероятен противник, активно се занимава със строителството на средни по размери, добре въоръжени и бързоходни крайцери. Британските бронепалубни крайцери от по-старите проекти са твърде бавни за да се мерят с тях, а крайцерите скаути са лошо въоръжени и защитени.

Крайцерите тип „Бристъл“. Схема на артилерията и бронирането.

След неуспеха с крайцерите скаути, реформатора на британския флот адмирал Джон Арбетнот Фишър предлага за целите на разузнаването да се използват големи разрушители, построени по образец на „Суйфт“. Но подобно решение оставя британските комуникации без защитата на съвременни крайцери. За това е решено да се построят турбинни бронепалубни крайцери от 2-ри ранг преди всичко за защита на търговията по море.^[1]

Изходният проект за океански защитник на търговията е на основа на крайцерите скаути от типа „Бодицея“, но с увеличени размери спрямо прототипа. Но планираното въоръжение от 12 102 mm оръдия изглеждат твърде слаби на флота, още повече, че те остъпват на немските 105 mm оръдия по всички показатели и са без каквато и да е защита на оръдейните разчети. За това е предложено да се поставят, на носа и кърмата, 152 mm оръдия и всички те да са зад бронирани щитове. Това води до увеличаване на водоизместимостта.

История на службата

Крайцери тип „Бристъл“[1]
Представител	HMS Bristol	HMS Glasgow	HMS Gloucester	HMS Liverpool	HMS Newcastle
Заложен	23 март 1909	25 март 1909	15 април 1909	17 февруари 1909	14 април 1909
Спуснат на вода	23 февруари 1910	30 септември 1909	28 октомври 1909	30 октомври 1909	25 ноември 1909
Влязъл в строй	декември 1910	септември 1910	октомври 1910	октомври 1910 год	септември 1910
Съдба	предаден за скрап май 1921	предаден за скрап април 1927	предаден за скрап май 1921	предаден за скрап май 1921	предаден за скрап май 1921

„Бристъл“

„Бристъл“ е построен в корабостроителницата на компанията „Джон Браун“ (на английски: John Brown & Company) в Клайдбанк. Веднага след влизането си в строй той влиза в състава на Гранд Флийт. На 22 декември 1912 г. засяда на плитчина в залива Плимът Саунд. В началото на Първата световна война е изпратен в Южния Атлантик за участие в унищожаването на ескадрата на адмирал Шпее, но не успява да стигне навреме за сражението при Фолкландските острови. На 8 декември 1914 г. пленява в района на Фолкландите германският транспорт „Македония“. До края на 1914 г. остава в южноамерикански води, участвайки в издирването на немския крайцер SMS Dresden („Дрезден“). В началото на 1915 г. е изпратен в Средиземно море. В периода 1916 – 1917 г. действа в Адриатическо море. Връща се в Южния Атлантик през 1918 г. През юни 1919 г. е изваден в резерва и изпратен в Портсмът. През май 1920 г. „Бристъл“ е изключен от списъците на флота.

Източници

1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press Ltd, 1986. – P. 51. – ISBN 0-85177-245-5.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. London, Conway Maritime Press Ltd, 1986. ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки

• BRISTOL light cruisers (5, 1910) ((en))
• Allied light cruisers of World War I ((en))
• Балакин С. А. ВМС на Великобритания 1914 – 1918 гг. Леки крайцери ((ru))
• light cruisers of World War I ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Бристоль““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​