Аней

Аней (на японски: 安寧天皇; Annei-tennō) е третият легендарен император на Япония според традиционния списък на японските владетели.^[1][2]

Аней 安寧天皇
Роден	577 г. пр.н.е. Япония
Починал	511 г. пр.н.е. (66 г.)
Погребан	Кашихара, Япония
Аней в Общомедия

Много малко е известно за този владетел поради липсата на материал за проучвания. Името на император Аней се споменава както в Коджики, така и в Нихоншоки, където е записана само неговата генеалогия. Въпреки че японците традиционно приемат историческото съществуване на този суверен, не са открити запазени съвременни записи, които да потвърждават мнението, че тази историческа фигура действително е царувала. Сред съвременните историци Аней е известен като „легендарен император“, тъй като самото му съществуване е под въпрос.

Смята се, че преди да се възкачи на престола, той е бил известен като принц Шикицу-хико Таматеми.^[3] Шикицу-хико Таматеми е или най-големият, или единственият син на император Суизей с Исудзуйори-химе.^[4][5] В Коджики е записано, че той управлява от двореца Укена-но-мия (на японски: 片塩浮穴宮, Ukena-no-miya) в Каташиро, провинция Кавачи, в днешната префектура Канагава.^[5] По време на предполагаемия живот на император Аней той е имал една съпруга на име Нунасоко Накацу-химе и три деца с нея. Смята се, че Аней управлява от 549 г. пр. н.е. до смъртта си през 511 г. пр.н.е. и е наследен от втория или от третия си син, който става император Итоку.^[5][6]

Мемориален шинтоистки храм и мавзолей в чест на император Аней.

Точното местоположение на гроба на Аней е неизвестно, но в Нара се поддържа шинто мемориал в негова чест.

Вижте също

• Император на Япония
• Коджики
• Нихоншоки

Източници

1. 安寧天皇 (3) // Imperial Household Agency (Kunaichō). Посетен на May 8, 2019. (на японски)
2. Ponsonby-Fane, Richard. The Imperial House of Japan. Ponsonby Memorial Society, 1959. с. 29 & 418.
3. Nussbaum, Louis-Frédéric. Japan Encyclopedia. Harvard University Press, 2002. ISBN 9780674017535. с. 32.
4. Ponsonby-Fane, Richard. The Imperial House of Japan. Ponsonby Memorial Society, 1959. с. 29 & 418.
5. Brown, Delmer M. and Ichirō Ishida. A Translation and Study of the Gukanshō, an Interpretative History of Japan Written in 1219. University of California Press, 1979. ISBN 9780520034600. с. 251.
6. Titsingh, Isaac. Nihon Ōdai Ichiran. Royal Asiatic Society, Oriental Translation Fund of Great Britain and Ireland, 1834. p. 4. (на френски)

Допълнителна литература

• Aston, William George. (1896). Nihongi: Chronicles of Japan from the Earliest Times to A.D. 697. London: Kegan Paul, Trench, Trubner. OCLC 448337491
• Brown, Delmer M. and Ichirō Ishida, eds. (1979). Gukanshō: The Future and the Past. Berkeley: University of California Press. ISBN 978-0-520-03460-0; OCLC 251325323
• Chamberlain, Basil Hall. (1920). The Kojiki. Read before the Asiatic Society of Japan on April 12, May 10, and June 21, 1882; reprinted, May, 1919. OCLC 1882339
• Nussbaum, Louis-Frédéric and Käthe Roth. (2005). Japan encyclopedia. Cambridge: Harvard University Press. ISBN 978-0-674-01753-5; OCLC 58053128
• Ponsonby-Fane, Richard Arthur Brabazon. (1959). The Imperial House of Japan. Kyoto: Ponsonby Memorial Society. OCLC 194887
• Titsingh, Isaac. (1834). Nihon Ōdai Ichiran; ou, Annales des empereurs du Japon. Paris: Royal Asiatic Society, Oriental Translation Fund of Great Britain and Ireland. OCLC 5850691
• Varley, H. Paul. (1980). Jinnō Shōtōki: A Chronicle of Gods and Sovereigns. New York: Columbia University Press. ISBN 978-0-231-04940-5; OCLC 59145842

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emperor Annei в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​