From Wikipedia, the free encyclopedia
Лий Александър Маккуин, CBE (на английски: Lee Alexander McQueen, на български още като Алекзандър/Аликзандър Маккуин), носител на Ордена на Британската империя, е британски дизайнер на висша мода, известен със задълбочените си познания за изработката на британски облекла по поръчка, тенденцията му в колекциите си да съпоставя женските сила и чувственост с крехкостта на нежния пол, както и с емоционалната сила и необузданата енергия на провокативните му ревюта.[1] Известен още и с факта, че е бил главен дизайнер на френската марка за висша мода Givenchy и с това, че по-късно създава собствен лейбъл, носещ името му.[1]
| Александър Маккуин Alexander McQueen | |
| британски моден дизайнер | |
 А. Маккуин на ревюто на неговата колекция „Есен 2009“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 февруари 2010 г.
|
| Погребан | Великобритания |
| Учил в | Централен колеж за изкуство и дизайн Св. Мартинс |
| Активен период | от 1992 г. до 2009 г. |
| Работил в | Givenchy (1996 – 2001) Гучи |
| Награди | Британски дизайнер на годината Международен дизайнер на годината 2003 |
| Уебсайт | www.alexandermcqueen.com |
| Александър Маккуин в Общомедия | |
Със своите постижения в сферата на модата дизайнерът печели четири награди за „Британски дизайнер на годината“ (1996, 1997, 2001 и 2003), както и наградата на Американския съвет на модните дизайнери за „Международен дизайнер на годината“ през 2003 година.[1]
Роден на 17 март 1969 г. в Лондон, Маккуин е син на шофьора на такси Роналд[2] и учителката по социални науки Джойс Маккуин. Той е най-малкото от шест деца.[3][4] Родителите на бъдещия дизайнер са шотландци.[5] Александър израства в общинско жилище[6] в блок в Стратфорд.[7] Той започва да шие рокли за трите си сестри съвсем малък и още тогава заявява желанието си да стане моден дизайнер.[8]
Маккуин посещава Rokeby School и напуска, когато навършва 16 (през 1985),[3] за да стане стажант на Андерсън и Шепърд, известни шивачи на търговската Savile Row в централен Лондон, след това се присъединява към Гивс и Хоукс, а след това работи с майсторите на театрални костюми Ейнджълс и Берманс.[9] Уменията и знанията, които получава като стажант на Savile Row, помагат на Маккуин да си спечели репутацията на експерт в създаването безупречно ушити облекла в модните среди.[10]
Докато работи на Savile Row, някои от клиентите на Маккуин са Михаил Горбачов и принц Чарлз. На двадесетгодишна възраст дизайнерът работи известно време за Коджи Татсуно, преди да замине за Милано, Италия, и да започне да работи за Ромео Джили.[8]
През 1994 Маккуин се завръща в Лондон и кандидатства за място като конструктор моделиер в Централен колеж за изкуство и дизайн Св. Мартинс. Директорът на магистърската програма обаче е впечатлен от портфолиото му и убеждава младия дизайнер да се запише в курса като студент.[8] Маккуин получава дипломата си за магистър по моден дизайн, а колекцията, с която се дипломира, е купена от влиятелната модна стилистка Изабела Блоу. Смята се, че именно тя успява да убеди Маккуин да използва второто си име Александър, когато впоследствие започва модната си кариера.[4][8]
Исландската певица Бьорк е облечена в негово творение на обложката на албума си „Homogenic“ от 1997 година.[12] Освен това участва в обработката на видеото към песента „Alarm Call“ от същия албум.
Ранните ревюта на Маккуин налагат репутацията му на човек, който използва противоречиви и шокиращи тактики. Той печели прозвищата „l'enfant terrible“ и „лошото момче на модата“ с панталоните хитро кръстени „bumsters“ (панталони с ниска талия) и колекция носеща името „Highland Rape“.[3][13][14] Маккуин е известен и със своите разточителни и необичайни модели обувки: за пролетната колекция от 2003 той пресъздава корабокрушение; пролет 2005 – човешки шахмат; шоуто от есен 2006 се нарича „Вдовиците от Калоден“ (вж. Битка при Калоден) и включва холограми в реален размер на супермодела Кейт Мос, облечена в метри от стелещ се плат.[15]
Неговите „bumsters“ налагат модата на дънките с много ниска талия, при дебюта си те предизвикват много дебати и коментари.[10] Майкъл Оливиера-Салак, директор на Blow PR и приятел на Маккуин казва: „За мен дънките с ниска талия са това, което дефинира Маккуин.“[10] Дизайнерът е известен и с черепите, които често използва в творенията си. Шалът с тези мотиви се превърна в задължителна част от гардероба на звездите и е копиран и репликиран по целия свят.[10]
Дизайнерът е известен с драматизма и екстравагантността, които внася в ревютата си.[10] Той използва нови технологии и методи, за да добави различен привкус на шоутата си и често шокира и изненадва публиката. Силуетите, които създава, се отличават с фантазия и бунт срещу скучното и традиционното.[10] Маккуин е един от първите дизайнери, в чиито лондонски ревюта дефилират индийски модели.[10]
Маккуин създава и серия от рокли, носещи наименованието „manta“, оценени на около £2800. Линията, кръстена manta ray, е вдъхновена от почивката на дизайнера на Малдивите през 2009 година. Тоалетите от тази колекция са носени от много модели и звезди, включително Лили Коул.[16]
Президентът на LVMH, Бернар Арно прави сензация, като назначава Маккуин за главен дизайнер на Givenchy през 1996 година.[8] При пристигането си в Givenchy дизайнерът обижда основателя на компанията, наричайки го „несъществен“. Първата котюр колекция на Маккуин за Givenchy е неуспешна, през октомври 1997 година той дори казва в интервю за Vogue, че цялата колекция е била „боклук“. Маккуин смекчава колекциите си за Givenchy, но непокорните му изблици продължават, причинявайки спорове и противоречия през есента на 1998 година, когато модното му шоу включва пръскане с боя върху памучни бели рокли и модела с два ампутирани крака Ейми Мълинс, която дефилира с изящно гравирани дървени протези.[8][14] Маккуин работи за Givenchy до март 2001 година, когато срокът на договора, за който твърди, че „ограничава креативността му“, изтича.[8]
Маккуин е най-младият дизайнер, който получава титлата „Британски дизайнер на годината“, която печели четири пъти между 1996 и 2003 година.[9] Освен това получава „Ордена на Британската империя“, а Американският съвет на модните дизайнери го провъзгласява за международен дизайнер на годината през 2003 година.[17] Това са само част от многото постижения на Маккуин.
През декември 2000 година Маккуин започва ново партньорство с Gucci, като придобива 51% от компанията и заема поста на художествен директор.[3] Плановете за развитие включват откриване на магазини в Лондон, Милано и Ню Йорк, и пускане на пазара на парфюмите му „Kingdom“ и „My Queen“. През 2005 Маккуин си сътрудничи с Puma в създаването на специална линия спортни обувки за марката.[18] През 2006 година на пазара се появява и McQ, по-младежка мъжка и дамска линия, позиционирана в по-нисък ценови сектор.
Маккуин е първият дизайнер, който взима участие в кампанията на MAC за създаването на козметични продукти от модни дизайнери. Колекцията под името Маккуин се появява на пазара на 11 октомври 2007 година и пресъздава визиите от ревюто есен/зима. Вдъхновение за колекцията е филмът „Клеопатра“ с участието на Елизабет Тейлър, затова и интензивните сини, зелени и тюркоазени сенки и удължените със силна черна очна линия очи силно напомнят на Древен Египет. Маккуин собственоръчно подбира грима.
До края на 2007 година Маккуин притежава бутици в Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелес, Милано и Лас Вегас. Много от световноизвестните клиенти, сред които Никол Кидман, Пенелопе Крус, Сара Джесика Паркър и Риана, често са забелязвани облечени в произведения на Маккуин при появата си на различни събития.[19] Бьорк и Лейди Гага често носят тоалети на Маккуин в клиповете си.[20]
Маккуин не крие, че е гей и казва, че е осъзнал сексуалната си ориентация много млад.[21] Споделя го със семейството си на 18-годишна възраст и след доста труден период в крайна сметка те възприемат ориентацията му.[3] Той обяснява разкриването с думите „Аз бях сигурен в себе си и в сексуалността си и нямам нищо да крия. Отидох направо от утробата на майка си на гей парад“.[22]
През лятото на 2000 Маккуин неофициално сключва брак с партньора си Джордж Форст, режисьор на документални филми, на яхта в Ибиса.[23] Връзката им приключва година по-късно, но двамата остават близки приятели.[24]
Маккуин получава много внимание от медиите през май 2007 година след самоубийството на международната модна стилистка и икона Изабела Блоу. Публикувани са слухове, че по това време между дизайнера и Блоу е имало разрив, като е акцентирано на неблагодарността на Маккуин спрямо Изабела.[25] В отговор на слуховете в едно интервю Маккуин казва:[15]
| „ | Това са такива глупости. Тези хора просто не знаят за какво говорят. Те не ме познават. Не са наясно с отношенията ми с Изабела. Това са пълни глупости. Хората могат да говорят; можете да попитате сестрите ѝ… Тази част от индустрията, те трябва винаги да стоят настрана от личния ми живот, или от моя и на Изабела. Това, което имах с Изабела, няма нищо общо с модата, то е отвъд модата. | “ |
Маккуин е квалифициран водолаз и използва страстта си като източник на вдъхновение в работата си, включително в колекцията от пролет 2010 година „Plato's Atlantis.“ Той много пъти се гмурка на Малдивите.[26]
Следобед на 11 февруари 2010 година е обявена смъртта на Маккуин. Същата сутрин икономът му го намира обесен в гардеробната стая в дома му на Green Street в Лондон.[27] Извикани са парамедици, които го обявяват за мъртъв.[28]
Маккуин умира няколко дни преди модната седмица в Лондон, в която не е планирал да вземе участие[29], и девет дни след смъртта на майка си Джойс, която почива на 75 години. Дейвид Лашапел, приятел на дизайнера, казва, че преди смъртта си Маккуин е вземал много наркотици и е бил изключително нещастен.[30]
Маккуин оставя бележка, в която пише: „Грижете се за кучетата ми. Съжалявам. Обичам ви. Лий.“[31] Лондонската полиция твърди, че обстоятелствата около смъртта не са подозрителни, но не потвърждава версията за самоубийство.[32] На 17 февруари 2010 година от моргата на уестминстърския съд обявяват, че при аутопсията е установено, че смъртта на Маккуин е причинена от задушаване и обесване.[33][34] Маккуин, за когото е установено, че страда от смесено тревожно-депресивно разстройство, взема свръхдоза наркотици, преди са се обеси. През май и юли 2009 година също е вземал свръхдози наркотици, но краят тогава не е бил фатален.[35] Следствието записва, че преди да се обеси с „любимия си кафяв колан“, дизайнерът прерязва вените си с церемониален кинжал и сатър за месо.[36] Патологът д-р Пол Напмън докладва, че „в кръвните проби на дизайнера, взети след смъртта му, са намерени значителни количества кокаин, приспивателни и успокоителни.“[37]
| „ | От името на семейството на Лий Маккуин компания „Александър Маккуин“ днес съобщава трагичната новина, че Лий Маккуин, основател и дизайнер на марката „Александър Маккуин“, е намерен мъртъв в дома си. На този етап е неподходящо да коментираме тази трагедия, освен да кажем, че сме покрусени и споделяме шока и скръбта на семейството на Лий.
Семейството на Лий помоли за дискретност и усамотение, за да успее да се справи с тази ужасна новина, и се надяваме, че медиите ще уважат това.[38] |
“ |
На 3 февруари 2010 г. Маккуин пише на страницата си в Twitter, че предишния ден е починала майка му, добавяйки: „RIP mumxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx.“ След четири дни пише, че е имал „ужасна седмица“, но „приятелите бяха страхотни“ и „сега някак си трябва да се стегна“.[39] Погребението на майка му е на 12 февруари 2010 г.[40] Бащата, трите сестри и двамата братя на Маккуин го надживяват.[41]
На 16 февруари 2010 г. поп певицата Лейди Гага изпълнява акустична версия на песента си „Telephone“ и продължава с Dance In The Dark на наградите „Брит 2010“. По време на изпълнението Гага почита паметта на дизайнера с думите: „Това е за Александър Маккуин“.[42] Освен това тя му отдава почит и докато приема наградите си за най-добър световен изпълнител, най-добра световна певица и най-добър световен албум.
Други изпълнители, приятели и клиенти на Маккуин, също коментират смъртта му. Сред тях са Кание Уест, Кортни Лав и Кейти Пери.[43]
Погребението на Маккуин е на 25 февруари 2010 г. в църквата „Свети Павел“ в Западен Лондон.[44] По-късно прахът му е разпръснат на остров Скай.[45]
През март 2010 г. е отдадена визуална почит на Маккуин и неговото творение „manta“. Събитието е организирано от Наоми Кембъл, Кейт Мос, Анабел Нилсън и др.[16]
На 20 септември 2010 г. в памет на Маккуин е организирано събитие в катедралата „Сейнт Пол“. Сред присъстващите са Бьорк, Кейт Мос, Сара Джесика Паркър, Наоми Кембъл, Стела МакКартни и Ана Уинтър[46]. Общо гостите са 2500.[47] На 18 феврурари 2010 г. Робърт Полет, президент и изпълнителен директор на Gucci, обявява, че бизнесът на Маккуин ще продължи и без своя основател и художествен директор.[48]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
