Аарон Български

Аарон или Арон е български княз, византийски пълководец, магистър и дук.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Аарон.

---

Аарон
пълководец
Роден	X век Първо българско царство
Починал	XI век Византийска империя
Семейство
Баща	Иван Владислав
Майка	Мария
Братя/сестри	Пресиан II Алусиан Траян Радомир Брат Екатерина 5 сестри
Деца	Теодор Радомир

Произход

Той е третият син на цар Иван Владислав от брака му с царица Мария. Има пет братя (Пресиян II, Алусиан, Траян, Радомир и брат) и шест сестри (сред които императрицата на Византия Екатерина).^[1][2]

Биография

Заедно със своите братя Прусиан и Алусиан участва в последната съпротива срещу завладяването на България от Византия от крепостта в планината Томор (Албания) през 1018 г. Отстоява за кратко българската независимост. Предава се на Василий II^[1] и е отведен в Константинопол, където постъпва на византийска служба и прави военна кариера, като става управител на провинция Васпуракан, някогашното Васпураканско царство,^[3] анексирано от Византия, а по-късно е назначен и за дук на Едеса. Води византийски войски в няколко решаващи похода срещу селджукските турци, включително и в нощното сражение при Капетра.

Като управител на Васпуракан възстановява старата арменска столица Ани – център на провинцията, и оставя надпис, който свидетелства за извършеното от него: „С волята и милостта на Създателя, благия Бог, аз, магистър Арон, въздигнат от преславните царства, в разцвета на красотата и в годините на своята младост, дойдох на Изток в тази прекрасна крепост Ани, издигнах всичките ѝ стени, укрепих нейните кули от множество камъни върху здрава и дълбоко положена основа. И с голямо количество свои средства и труд докарах изобилна вода вътре в тази крепост за радост и освежаване на жадните. Донесох грамота със златен печат по благоволение на самодържавната багренородна императрица“.^[4]

Брак и потомство

Има двама сина:

• Теодор († 1055), управител на тема Тарон, убит в битка със селджуците
• Радомир, проедър и дук

Бележки

1. Ааро̀н // „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. Том 1 (А-БЪЛ). София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 7. (на български)
2. Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
3. Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 15.
4. Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 15 – 16.