Š

Графемата Š, š (S с карон) е използвана в различни контексти, за да изпълни ролята на буквата ш като например шоу, обикновено обозначаваща беззвучни посталвеоларен фрактив /ʃ/ или подобен ретрофлексен фрактив /ʂ/. В международната фонетична азбука този звук е означен ʃ или ʂ, но малката буква š е използвана в американската фонетична нотация както и в уралската фонетична азбука. Представлява същия звук както на турската буква Ş, така и на румънската буква Ș.

Еš
Латиница
	Aa	Bb	Cc	Dd
Ee	Ff	Gg	Hh	Ii	Jj
Kk	Ll	Mm	Nn	Oo	Pp
Qq	Rr	Ss	Tt	Uu	Vv
	Ww	Xx	Yy	Zz

За използване в компютърни системи Š и š са съответно в Уникод кодови точки U+0160 и U+0161 (Alt + 0138 и Alt + 0154 за въвеждане).

Основна употреба

Символът се появява наяве заедно с чешката азбука през XV век, след като е представена от Ян Хус.^[1][2] По-късно Людевит Гай го въвежда в хърватската азбука през 1830 г., като наподобява същия звук,^[3] и оттам нататък навлиза в други ортографии като латвийската,^[4] литовската,^[5] словашката,^[6] словенската, карелската, вепската и лужицката.

В някои ортографии като българската кирилица, македонската и сръбската се използва буквата „ш“, която представлява същия звук.^[7]

Транслитерация

Символът се използва и като романизация на кирилицата ш в ISO 9 и научна транслитерация и се използва в латинските системи за писане на македонски, български, сръбски, беларуски, украински и башкирски . Използва се и в някои системи за транслитериране на грузински за представяне на ⟨ ( /ʃ / ).

Изчислителен код

Информация за буквата

Визуализация	Š		š
Уникод име	LATIN CAPITAL LETTER S WITH CARON		LATIN SMALL LETTER S WITH CARON
Кодиране	десетична	шестнадесетичен	десетична	шестнадесетичен
Уникод	352	U+0160	353	U+0161
UTF-8	197 160	C5 A0	197 161	C5 A1
Препратка към цифров знак	Š	Š	š	š
Препратка към именуван знак	Š		š

Вижте също

• Ш, ш – (кирилица)

Източници

1. Tošović, Branko. Korrelative Grammatik des Bosni(aki)schen, Kroatischen und Serbischen: Dio 1. Phonetik, Phonologie, Prosodie. LIT Verlag Münster, 2010. ISBN 978-3-6435-0100-4. с. 100.
2. Tošović, Branko. Korrelative Grammatik des Bosni(aki)schen, Kroatischen und Serbischen: Dio 1. Phonetik, Phonologie, Prosodie. LIT Verlag Münster, 2010. ISBN 978-3-6435-0100-4. с. 100.
3. Kempgen Kosta, с. 1523, 2014.
4. Rūk̦e-Dravin̦a, Velta. The Standardization Process in Latvian: 16th Century to the Present. Almqvist & Wiksell international, 1977. ISBN 978-9-1220-0109-6. с. 56.
5. Baldi, Philip, Dini, Pietro U. Studies in Baltic and Indo-European Linguistics: In Honor of William R. Schmalstieg. John Benjamins Publishing, 2004. ISBN 978-1-5881-1584-3. с. 199.
6. Krajčovič, Rudolf. A historical phonology of the Slovak language. Winter, 1975. ISBN 978-3-5330-2329-6. с. 17.
7. Daskalov, Roumen, Vezenkov, Alexander. Entangled Histories of the Balkans - Volume Three:Shared Pasts, Disputed Legacies. BRILL, 2015. ISBN 978-9-0042-9036-5. с. 7.

Източници

• Kempgen, Sebastian, Kosta, Peter, Berger, Tilman. Die slavischen Sprachen / The Slavic Languages. Halbband 2. Walter de Gruyter, 2014. ISBN 978-3-1102-1547-2.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ś в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​