From Wikipedia, the free encyclopedia
StG44 (Sturmgewehr 44, Щурмгевер 44), известно още като МП-43 или МП-44, е първата в света щурмова пушка, произведена в голяма серия и достигнала до фронта в значими количества. Притежава 2 режима на стрелба – полуавтоматичен и автоматичен. Може да води ефективна стрелба на разстояния до 300 метра.[1] Германската индустрия произвежда 425 977 StG44 за Вермахта до края на войната.[2]
| StG44 | |
 StG 44 от колекцията на Шведския военен музей | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Страна | Нацистка Германия |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Хуго Шмайсер |
| Създаване | 1938–1943 |
| На въоръжение | 1943–1945 (Нацистка Германия) – 1949–1962 (ГДР) |
| StG44 в Общомедия | |
Подадената от Службата по армейско въоръжение на Вермахта (HWaA) поръчка за разработка и развитие на ново оръжие за пехотата започва с разработката на нов патрон с намалена мощност, който да има обсег на действие до 1000 метра. HWaA насочва своето внимание главно към фабриката за муниции Полте в град Магдебург. Там през 1938 година е разработен патрон 7,92х33 mm, чийто куршум с тегло от 3,7 грама развива висока начална скорост. Сключва се договор между Полте и HWaA и се провеждат многобройни експерименти с къси 7,92 mm патрони, които в края на краищата довеждат до създаването през 1941 година на патрона 7,92х33 kurz с тегло на куршума 8,2 грама и начална скорост от 694 m/s.
Съществуващите още от 1923 година изисквания за оръжие, използващо такъв междинен калибър (т.е. между патрона за карабината и пистолетния патрон) се преработват след проведени в периода 1935 – 1937 изследвания и се обобщават в създадената през 1938 концепция за леко автоматично оръжие, което да замести карабината, картечния пистолет и частично леката картечница.
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания по огнестрелни оръжия. |
StG44 представлява класическо автоматично оръжие, използващо енергията на барутните газове отведени от отвор в цевта за задвижване на газово бутало с дълъг ход, разположено над цевта, което задвижва затворен механизъм с вертикално заключване. Захранва се от двуредов пълнител, разположен в долната част пред пистолетната ръкохватка. Оръжието използва фиксиран дървен приклад, в който е разположена възвратната пружина. Въпреки класическия си за времето дизайн, в StG44 се срещат и някои иновации, като капачката, покриваща механизма за защита от прах, която се вдига автоматично при зареждане на оръжието. Този дизайн с променени газова система и принцип на заключване на затвора, впоследствие е заимстван в голяма степен при разработката на американската АР-10, както и нейния световноизвестен наследник М-16.
Поръчката за производство получава през 1938 година фирмата Хенел в Зул. Развитието на оръжието е под ръководството на Хуго Шмайзер и разработено от Едуард Стечке. Първоначално новото оръжие се нарича „автомат тежък тип“, по-късно се преименува на „автоматична карабина“. В началото на 1940 г. на HWaA се представя един първоначално изцяло фрезован опитен образец. По-късните образци вече са с пресови и щамповани детайли.
След края на войната на 9 май, през август 1945 в Германия се сглобяват от налични части 50 броя от щурмовите пушки и се предават на Червената армия за техническа оценка. Това става заедно с 10 785 листа техническа документация за производство на армейски оръжия. През октомври 1945 г. Хуго Шмайзер е интерниран на работа в Ижевск – СССР, където работи по въвеждане на използвани в германския оръжеен завод нови технологии, част от които са използвани в разработката на новия АК-47.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
