Земният вълк (Proteles cristatus) е неголям хищник от семейство Хиени, единствен представител в род Proteles. Прилича на родствената му ивичеста хиена, но е с по-малки размери и е има не 4, като нея, а 5 пръста на предните си лапи.

Quick Facts
Земен вълк
Thumb
Природозащитен статут
Thumb
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Хиенови (Hyaenidae)
род:Proteles
вид:Земен вълк (P. cristata)
Научно наименование
Sparrm., 1783
Разпространение
Thumb
Земен вълк в Общомедия
[ редактиране ]
Close

Разпространен е единствено в Африка - в южните и източни части на континента. В Южна Африка (Южна Ангола, Южна Замбия и Югозападен Мозамбик) живеят животните от подвид Proteles cristatus cristatus, а в Източна (Танзания, Уганда, Кения, Сомалия) и в Североизточна Африка (Етиопия, Судан, египетското крайбрежие на Червено море) – от подвид Proteles cristatus septentrionalis.

Това е плахо животно с потаен начин на живот. Въпреки, че по природозащитен статут е незастрашен в природата вид, съществуват известни заплахи за просъществуването му, като местния лов (заради месото и кожата му), преследване от страна на фермери, боящи се за домашните си животни, но най-вече, предвид начина му на хранене - използването на инсектициди, в селското стопанство и в други сфери.

В плен земен вълк е достигал 13-годишна възраст.

Особености

Земният вълк се среща предимно в песъчливите равнини; също и в саваната и в скалистите местности. Козината му е в жълто-бели и кафяви тонове, с черни вертикални ивици, минаващи през тялото му, а по гърба и тила си има дълга грива. Муцуната на животното е с остри черти, ушите му са заострени. Зъбите му (с изключение на кучешките зъби, които използва за отбрана) и челюстите не са толкова здрави.

Има тенденция земните вълци в южната част на Африка да бъдат по-дребни и леки (около 9-10 kg) от тези в източната й част (около 14-15 kg). Тялото му е въобще по-дребно от това на ивичестата хиена. Отличава се със следните параметри:

  • Дължина на тялото без опашката: 80 cm
  • Дължина на опашката: 30 cm
  • Височина при холката: 50 cm
  • Маса: 7 до 15 кг (през зимата хранителните ресурси рязко намаляват и масата на земния вълк може да спадне с до 20%.)

Най-големите eстествени врагове на земния вълк са лъвовете, леопардите, хиените и питоните. Той е активен през нощта, а през деня се крие в дупката си. Натрапниците прогонва без да се стига до директни сблъсъци. Когато се чувства застрашен, козината му настръхва. Освен това има 2 анални жлези, които секретират мускус, който използва за маркиране на територия (между 1 до 4 km2, според наличните хранителни ресурси), за общуване с други представители на своя вид и за отбрана (подобно на скунксовете). Мъжките земни вълци маркират територията си по-често от женските.

Начин на живот и жизнен цикъл

Хранене

Диетата му се състои предимно от насекоми. За разлика от мравоядите и различни насекомоядни бозайници, земният вълк не може да копае в земята, той само леко я разравя и после чака термитите (любима плячка са тези от род Trinervitermes и бърлогата му обикновено е близо до места, където има такива, но понякога се храни и с термити от други родове – Odontotermes, Macrotermes, Hodotermes) да излязат на повърхността, след което ги хваща с дългия си лепкав език и ги поглъща. Един земен вълк може за 1 ден да унищожи 30 000 термита. В краен случай се храни с други насекоми, мишки и птичи яйца. Може да бъде видян да се навърта около мърша, но не яде нея, а ларвите на бръмбарите, личинките на мухите и разни форми на други насекоми. Във връзка с храненето си, често живее в близост до тръбозъби, а понякога си и дели бърлогата с такова животно.

Размножаване

Достига полова зрялост на 1,5 години. Размножителният период е по различно време от годината в зависимост от местоположението на популацията. Южните популации раждат малките си обикновено в периода октомври-декември. Женската се разгонва през юни-юли и е в това положение 1 – 3 дена. Чифтосването продължава до 4 часа. Въпреки че са моногамни животни, доминиращите мъжкари могат да се чифтосват с женски от други територии.

Бременността трае 59 – 61 дена, според някои източници – 90 – 110 дена. В котилото на 1 земна вълчица обикновено има 2 – 4 малки, най-много - 6, отглеждани в дупка, която често се оказва изоставена от друго животно. Възрастните земни вълци поначало живеят поединично, но няколко женски и техните малки могат да живеят в близост едни-до други. Родителите отглеждат потомство заедно. Мъжкият брани бърлогата от хищници.

Малките обикновено остават в родната територия докато навършат 1 година. Те излизат за първи път от бърлогата на 1 месец. На 9-седмична възраст малко земно вълче започва да тършува за храна около бърлогата. На 12 седмици то придружава родителите си, когато те излизат на лов, но само на близко разстояние - неповече от 500 метра от бърлогата. Малките остават трайно в нея до навършването на 4 месеца. Тогава майката ги отбива (спира да ги кърми) напълно и те могат да започнат да ловуват сами в границите на семейната територия. През сухия сезон много от малките на животното измират, поради недостиг на храна.

Външни препратки

Източници

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.